— По време на първия му период във Вашингтон Ранди беше намерил едно място, където ми оставяше съобщения. Казваше ми, че там също се и преобличал. Беше нещо като тайна квартира.
— От Бюрото знаеха ли за нея?
— Не. Ранди още тогава нямаше вяра на началниците си в Бюрото. Предполагам, че затова прибягваше до мен.
— Вероятно е имал право. А ти ходил ли си после там?
Венабълс поклати глава.
— Малко ме е страх какво ли мога да заваря, не че имам нещо предвид. Дори не знам дали Ранди все още я използва. Може сградата отдавна да е разрушена.
— А ще ми кажеш ли адреса?
— Ти пушиш, нали?
— Не, не пуша.
— Напротив, пушиш. — Венабълс извади от джоба на якето си пакет „Уинстън“ и го подаде на Уеб, който го взе. — Запали де, може отнякъде да ни гледат. — Той му предложи и кибрит.
Уеб запали цигара, като с мъка се сдържа да не се закашля, след което плъзна пакета в джоба си.
— Благодаря за помощта. Все пак ако Коув е бил замесен… — Той не довърши.
— Ако Ранди е участвал в такова нещо, със сигурност ще сложи край на живота си.
Съни Венабълс се скри зад ъгъла. Уеб се върна при колата си, разкъса пакета и извади отвътре навито на руло листче хартия. На него беше написан някакъв адрес. В пакета имаше и три малки снимки, прегънати на две. Уеб бе запитал Венабълс по телефона за чернокожи момчета с по-светла кожа на възрастта на Кевин Уестбрук, водещи се за изчезнали на територията на града през последния месец, и очевидно той бе успял да намери няколко такива. Уеб разгледа снимките. И трите много приличат на Кевин, каза си той. Все същото изражение на безнадеждност и прекършен млад живот.
Уеб запали мотора. Двайсет минути по-късно се взираше отчаяно през сваления прозорец, докато кривата на настроението му се спускаше стремглаво надолу. На мястото, където някога се бе намирала тайната квартира на Рандъл Коув, сега зееше огромен изкоп, в средата му се издигаше строителен кран, а работниците тъкмо се разотиваха от обекта след тежкия трудов ден. Явно в последно време Коув не бе имал възможност да се възползва от убежището си. Следата го бе отвела в задънена улица. Уеб смачка листчето хартия и го хвърли на пода на колата. Оставаше му обаче още една възможност. От колата той позвъни на Романо.
— В настроение ли си за малко детективска работа?
Той мина да вземе Романо от дома му и двамата се насочиха на юг към Фредриксбърг. Романо презрително огледа вътрешността на колата.
— Ама че скапана бракма!
— Това е мъркюри гранд маркиз, сигурно и директорът се вози в такава!
— Е, та какво? Пак е бракма.
— Следващия път специално за теб ще подбера нещо по така. — Той погледна Романо и се запита какво ли разправя Енджи за него на своя доктор. Ако Поли Романо беше най-важният човек в живота й, явно имаше достатъчно нужда от психиатрична помощ.
— Как я карате в отряда?
— Постарому. Отдавна не са ни викали нанякъде. Само тренираме. Нещо почва да ми писва тая работа.
— Стой си там, Поли, в скоро време ще ти се наложи да погърмиш сериозно с твоите патлаци.
— Ще взема да се запиша в Чуждестранния легион на французите или нещо такова.
— Е, там хубаво ще те наредят, само дето ще те е срам да си го признаеш после.
— В отряда доста се приказва за теб.
Трябваше да предвиди този обрат на разговора, но той беше толкова внезапен, че Уеб се изненада.
— Е, и какво приказват?
— Мненията са разделени поравно, „за“ и „против“.
— Брей, а пък аз се смятах за по-популярен.
— Не е там работата. Никой не те смята за страхливец, Уеб. Достатъчно щуротии си вършил навремето. Почти колкото мен.
— Обаче?
— Обаче някои от момчетата си казват, че блокираш ли веднъж, като нищо ще блокираш отново. Това, което ти се случи, нямаше значение. Екип „Чарли“ си беше отписан. Само че следващия път може да има.
Уеб гледаше право пред себе си.
— Нищо не мога да възразя. Е, какво, дали пък
— Все едно да питаш дали политиците лъжат.
Рандъл Коув живееше в покрайнините на Фредриксбърг, щата Вирджиния, на около осемдесет километра южно от Вашингтон. С това той надхвърляше точно два пъти простото правило на Ан Лайл за отдалечеността на местоработата от местоживеенето на агентите, работещи под прикритие. Домашният адрес на Коув беше едно от нещата, които Уеб незабелязано бе прочел от папката на Бейтс.
