— Ти знаеш ли какво е да израснеш в глухата, бедна провинция на Мисисипи, при това да не си с правилния цвят на кожата? — Венабълс се наведе напред и се облегна с лакти на масата. — Чувал съм доста за теб. Къде от вестниците, къде от Ан Лайл.
Той млъкна. Уеб видя, че Венабълс разглежда обезобразената страна на лицето му.
— От двайсет години съм на служба, през това време съм вадил пистолет десетина пъти, а съм стрелял едва шест. Четири пъти пропуснах целта, два пъти не. Мен самия нито веднъж не са ме ранявали, дори на гвоздей не съм се одрасквал, а това все е нещо, особено в днешно време. Сега служа към Първо полицейско управление, което може да не е в много тузарски квартал, не като да си в богатия бял Северозападен район, обаче пък не е и като Шесто или Седмо, долу в Анакостия, дето са очистили твоя екип. Затова много уважавам хора като теб, които са били на косъм от смъртта, после са се изправили на крака и са се върнали на служба. Ти самият си жива реклама на полицейски героизъм.
— Не съм си го поставял за цел.
— Важното е, че те уважавам, иначе нямаше сега да седя с теб в тая кръчма. Ако очакваш обаче да ти повярвам, че Ранди може да е направил нещо нередно, лъжеш се. Знам, че след дълги години работа под прикритие на човек може да почне да му хлопа дъската, а самият Ранди няма причина да обича кой знае колко Бюрото, но той няма нищо общо със случилото се с твоя екип. Искам да разбереш това.
— Аз пък искам да разбереш, че колкото и да ми изглеждаш искрен и симпатичен и колкото и да ми се иска и друг път да пийнем по една бира някъде, това не може да е причина да приема безрезервно думите ти.
Венабълс кимна разбиращо.
— Естествено. Трябва да си много загубен, за да ми повярваш просто така.
— Коув е можел да напусне и да си уреди живота. Знам го със сигурност. От Бюрото са му предлагали нова самоличност, пълна пенсия. Защо мислиш, че не се е възползвал?
— И какво, да прекара следващите четирийсет години от живота си в косене на ливадата пред къщи в някое предградие в Средния запад? Ранди просто не е такъв човек. Може да ти изглежда смешно, но той се гордееше с работата си. Мислеше си, че върши добро.
— Аз също мисля така. Затова съм и тук сега. Рано или късно ще науча истината. Ако Коув е замесен в тоя провал, аз смятам да му отмъстя, точно както той отмъсти за семейството си. Не мога да ти обещая, че ще оставя така тази работа, нищо, че сте близки. Но ако няма нищо общо, ще му стана най-добрия приятел. А повярвай ми, Съни, повечето хора предпочитат да ме имат за приятел, отколкото за враг.
Облегнат назад, Венабълс размишляваше върху казаното. Изведнъж той сякаш взе решение и се наведе напред, хвърли един поглед към играчите на билярд, които невъзмутимо натриваха с тебешир щеките си, пушеха и пиеха бира, и заговори с тих глас:
— Нямам представа къде е Ранди. Не сме се чували, откакто стана тая работа. Много отпреди това, ако трябва да бъдем точни.
— Значи той никога не е споделял с теб върху какво работи?
— Казвам ти, аз бях негова връзка по време на първия му период във Вашингтон. След това сме се виждали, но не по служба, така да се каже. Знаех, че работи върху нещо доста важно, но никога не е споделял върху какво.
— Значи, не бяхте вече толкова близки?
— Бяхме толкова близки, колкото изобщо е възможно с човек като Ранди. След това, което се случи със семейството му… е, как можеше да бъде напълно близък с когото и да било? Дори и със стария Съни Венабълс от Мисисипи, след всичките топки, които съм му спасявал.
— Не е ли споменавал да има друга връзка?
— Не. Ако изобщо имаше такъв, това щях да съм аз.
— Кога си го виждал за последен път?
— Преди малко повече от два месеца.
— Как изглеждаше?
— Неразговорлив, умът му беше някъде другаде. Не изглеждаше много добре, ако трябва да бъда честен.
— От доста време не се е прибирал в дома си. Бюрото провери.
— Никога не съм знаел къде живее. Винаги се срещахме на неутрален терен поради естеството на работата му. Повечето пъти си спомняхме за миналото. Струва ми се, че на него просто му се разговаряше с някого. Ако искаше да предам нещо, казваше ми и аз го предавах.
— Как се свързваше с теб?
— Номерът ми е в указателя, но той никога не ми звънеше вкъщи. Обаждаше се в участъка. Всеки път под различно име. И всеки път, когато се срещахме, ми съобщаваше под какво име ще се обади следващия път, за да знам, че е той.
— Но напоследък не ти се е обаждал? — Уеб го наблюдаваше внимателно. Венабълс изглеждаше достатъчно откровен, но човек никога не знае.
— Не. Нито дума. Започнах да се безпокоя, че нещо може да му се е случило. При неговата професия това не е изключено.
Уеб се отпусна назад.
— Значи, не можеш да ми помогнеш да го открия.
Венабълс допи бирата си.
— Хайде да се поразходим малко.
Двамата излязоха от бара и тръгнаха по почти пустата улица. Още нямаше пет и повечето чиновници си бяха по канцелариите, вперили очи в часовника, който отброяваше последните минути до края на работния ден.
