— Значи този, който го е очистил, е познавал както състоянието му, така и режима му на работа?
Бейтс кимна.
— Ледбетър е бил застрелян, когато е запалил лампата за четене в колата си, за да прегледа някаква статия, която уж друг съдия му бил препоръчал. Шерифът, който отговорил на позвъняването, казва, че бил съдията Маки. Естествено, не е бил той.
— Значи пак е замесен телефон.
— Това не е всичко. Когато Уоткинс се прибирал вкъщи от работа, съседът му тъкмо изкарвал колата от гаража. Той казал на полицията, че видял Уоткинс да вади от джоба си телефон. Той не чул звън, но му се сторило, че Уоткинс отговаря на обаждане. Къщата пълна с газ, той натиска бутона да отговори, бум!
— Чакай малко. Мобилният телефон не е като ключа за лампата. Той не произвежда искра, достатъчно силна да възпламени газ.
— Ние изследвахме телефона, или онова, което бе останало от него. Техниците буквално трябваше да го изстържат от ръката му. Някой бе сложил вътре соленоид, който да произведе точно такъв вид искра, която да възпламени газта.
— Значи този някой му е измъкнал телефона, вероятно докато е спял или апаратът не е бил у него, и му е сложил вътре соленоида. Като на всичко отгоре го е наблюдавал, за да е сигурен, че запалката ще се задейства тъкмо навреме.
— Ммм, да. Ние проверихме всички обаждания до мобилните телефони на Уоткинс и шерифа. И в двата случая са използвани обществени автомати с фонокарти. Купуваш, говориш и изхвърляш. Никакви следи.
— Такива използват между другото и агентите под прикритие. Предполагам, че вашият не се е появил още.
— Забрави го.
— Няма да го забравя, но за него ще говорим по-късно. Та какво ново около Фрий?
— Няма новини. Сякаш живее на друга планета.
— След Ричмънд сигурно цялата му организация се е изселила на друга планета. Или се забелязва някаква активност?
— За съжаление, да. Както знаеш, те категорично отрекоха участие в нападението над онова училище в Ричмънд, а той самият твърдеше, че бил планирал удара без знанието на приятелчетата си, с което прати следствието в задънена улица. Останалите похитители бяха мъртви, от тях двама благодарение на теб. Не успяхме да спипаме нито един от другите членове на организацията, за да дадат показания, и така „Свободното общество“ се измъкна. Наистина, известно време оттогава се бяха покрили, но сега се чува, че се готвят да се върнат на сцената с нови попълнения.
— А къде са сега?
— В Южна Вирджиния, край Данвил. Бъди сигурен, че са под наблюдение. Предполагахме, че след бягството си от затвора Ърни ще се насочи натам. Засега обаче нищо.
— След всичко това все още ли нямаме заповед за обиск на помещенията им?
— Какво очакваш да направим? Да идем при съдията и да му кажем: виж какво, станали са три убийства, по-точно шест, ако броим и семейството на Уоткинс, та смятаме, че това е работа на „Свободните“, само дето нямаме никакви доказателства, нито сега, нито пък за ликвидирането на отряда или за каквото и да било. Ами че организациите за човешки права направо ще ни разпънат! — Той помълча и после добави: — Разбира се, иначе всичко се връзва. Прокурорът, съдията. Мотивът е ясен — лично отмъщение.
— Но защо и адвоката? Та той спаси Ърни от газовата камера. Защо да ликвидират и него?
— Прав си, но тук нямаме работа с рационални хора, Уеб. Доколкото ги познавам, те са бесни, задето един от техните изобщо е попаднал в затвора. А може би Ърни и адвокатът нещо са се спречкали и когато избягал от затвора, той е решил просто да ги изтреби до един.
— Сега вече убийствата трябва да спрат. Не остана никой за убиване.
Бейтс бръкна в една папка и измъкна лист хартия със снимка.
— Не е така. Сигурно помниш, че в училището загинаха и две учителки.
Уеб въздъхна дълбоко. Той нищо не бе забравил.
— И онова момче. Дейвид Канфилд.
— Точно така. Едната от учителките е била омъжена. И знаеш ли какво? Съпругът й е загинал само преди три дни в Западен Мериланд, късно вечерта на връщане от работа.
— Убийство?
— Не сме сигурни. Автомобилна катастрофа. Полицията още разследва случая. Виновникът е избягал.
— Има ли замесен телефон?
— Имаше телефон в колата. След като се свързахме с тях, от полицията обещаха да проверят чрез телефонната компания дали не му се е обадил някой непосредствено преди катастрофата.
— А семейството на другата учителка?
— Съпругът и децата й се преместили в Орегон. Свързахме се с тях и в момента те са под денонощна охрана. А помниш ли родителите на Дейвид Канфилд? Бил и Гуен?
Уеб кимна.
— Докато бях в болницата, Били Канфилд на няколко пъти дойде да ме навести. Добър човек. Беше покрусен от загубата на сина си. Напълно нормално. Аз така и не се запознах със съпругата, а оттогава и Били не съм го виждал.
— И те са се преместили. Сега живеят на север, във Фокие, и имат ферма за коне. Знаеха, че Фрий е избягал. Бил Канфилд каза, че няма нужда от нашата помощ. Напротив, надявал се Фрий да го потърси, за да можел, както се изрази, да му откъсне главата с двуцевката.
