Двамата кръстосаха блеснали погледи. После се успокоиха.
— А информаторите му? И те ли бяха професионалисти като него? — запита Уеб.
— Коув никога не разкриваше картите си. Той единствен имаше връзка с тях, никой друг. Не беше точно по устава, но както ти казах, даваше резултати и ние не му придиряхме много. Той определяше правилата.
— Какво още знаем за обекта? Казваш, че това бил финансовият център на някакъв канал за наркотици. Чий?
— Точно тук няма единомислие по въпроса.
— Браво, Пърс. Уравнение с две неизвестни. От тия, дето най ги обичам.
— Нашата професия не е точна наука, Уеб. Целият район, където беше вашата операция, се контролира от една банда. На Големия X, вече ти казах.
— Значи обектът в онази сграда трябваше да е неговият финансов център?
— Коув обаче не мислеше така.
— Не знаеше ли със сигурност?
— Ти какво, да не мислиш, че ония типове носят табелки на реверите: „Аз съм от бандата на Големия X“ или нещо подобно?
— Какво смяташе Коув?
— Че такъв финансов център е могъл да бъде само на много по-голям играч. Може би от калибъра на организацията, която доставя един препарат, оксиконтин му викат, за района на целия окръг Колумбия. Чувал ли си за него?
— Момчетата от Агенцията за борба с наркотиците в Куонтико само за това говорят — кимна Уеб. — Готово лекарство, не ти трябват лаборатории, нито пък се трепеш да го вкарваш през границата. Просто намираш източник, а такива дал господ, и почваш да печаташ пари.
— Мечтата на мошеника — добави намръщено Бейтс. — Окси е едно от най-мощните болкоуспокояващи средства на пазара в момента. Препаратът действа на клетъчните рецептори в мозъка, гръбначния стълб и корема. Блокира нервните сигнали за болка, като същевременно създава чувство на еуфория. Обикновено има депо действие, което продължава дванайсет часа, но ако го счукаш за смъркане или го пушиш, ефектът е мигновен, сравним с хероин. При свръхдоза предизвиква спиране на дишането, вече има доста такива случаи.
— Дребен страничен ефект. Значи викаш, че Коув е бил в самия склад? Явно си е създал добри връзки с вътрешни хора. Да не искаш да кажеш, че не знаеш кой му е бил информатор?
Бейтс потупа с ръка папката пред себе си.
— Имаме някои предположения. Засега съвсем неофициални.
— На този етап съм благодарен на слухове и чисти лъжи.
— За да проникне толкова навътре, Коув вероятно е имал свой човек сред ръководството на организацията. Той се натъкна на тази история с окси съвсем случайно, докато разследваше бандата на Уестбрук. Предполагам обаче, че човекът, когото е използвал, за да проникне сред хората на Уестбрук, е същият, който му е помогнал да надуши оксиконтина. И така, административният директор, по липса на по-подходящ термин, на бандата на Уестбрук се нарича Антоан Пийбълс. Той е маниак на тема секретност и главно заради него досега не сме били в състояние да пипнем Уестбрук с пръст. Ето ги, този е Уестбрук, а другият е Пийбълс. — Той плъзна две снимки по бюрото.
Уеб ги погледна. Уестбрук беше истинско чудовище, по-едър и от Коув. Имаше вид, като да бе преживял много битки; очите му, дори и от двуизмерната повърхност на хартията, гледаха така, сякаш собственикът им умее да оцелява при всякакви обстоятелства. Докато Пийбълс беше нещо съвсем различно.
— Уестбрук е печен ветеран. А този Пийбълс прилича на някой дипломант от Станфордския университет.
— Така е. Пийбълс е съвсем млад и представлява новият вид наркопредприемач, не толкова жесток и кръвожаден, а делови и безкрайно амбициозен. Говори се, че някой се опитва да сложи всички дистрибутори под една шапка, да направи бизнеса по-централизиран, по-мащабен и икономически ефективен. Нещо като корпоративна реорганизация на базата на нови управленски подходи.
— Звучи така, сякаш нашият Антоан иска да стане президент на корпорацията, а не просто административен директор.
— Не е изключено. Уестбрук е израснал на улицата. Започнал е от най-ниското и е минал през всички стъпала на гангстерската йерархия, но вече чуваме, че търсел начин да напусне наркобизнеса. Само че при условия, които той сам определи.
— В такъв случай Пийбълс може да е намислил нещо друго, ако действително той организира дребните банди пласьори. Но ако той снася на Коув, това някак не се връзва с ролята му на помазан наследник на шефа. Защото, ако разбием канала, какво ще прави самият той?
— Логичен въпрос — съгласи се Бейтс.
— Кой още участва?
— Клайд Мейси. Личният бодигард на Уестбрук.
Бейтс му подаде снимката на Мейси, който, най-меко казано, имаше вид, сякаш си чака реда за газовата камера в някой затвор. Кожата му беше толкова бяла, че изглеждаше анемичен; беше с бръсната глава и имаше привидно спокойните, но студени и безмилостни очи на сериен убиец.
— Ако самият Исус Христос види тоя да му идва насреща, ще извика полиция.
— Явно Уестбрук си подбира хората измежду най-добрите.
— И как тоя Мейси е попаднал сред чернокожите братя? Та той прилича на някакъв неофашист.
