— Били Канфилд не е от плашливите. Личеше си, още когато идваше да ме види в болницата — як мъжага, корав и вещ по всички въпроси. Някои колеги, които даваха показания по делото, после ми казаха, че в залата се чувал само неговият глас. На няколко пъти за малко да го глобят за неуважение на съда.
— Навремето имал фирма за товарни превози, но след смъртта на сина си я продал и се преместили.
— Ако „Свободните“ са замесени в убийствата в Ричмънд, Фокие им е много по-близо от Орегон. Семейството на Бил Канфилд може би е в сериозна опасност.
— Знам. Мислех дори да отида лично и да се опитам да го вразумя.
— Ще дойда с теб.
— Сигурен ли си? След това, което ти се случи в училището в Ричмънд, по-добре остави душевните ти рани да зараснат.
Уеб поклати глава.
— Това не е нещо, което можеш току-така да загърбиш, Пърс. Колкото и време да мине. Двете учителки бяха убити, преди да пристигнем. На тях вече с нищо не можех да помогна. Но Дейвид Канфилд загина пред очите ми.
— Ти направи всичко в човешките възможности, дори сам за малко не загина. Почетният медал за участие е закачен на лицето ти за вечни времена. Няма за какво да се чувстваш гузен.
— Значи изобщо не ме познаваш.
Бейтс изгледа Уеб от глава до пети.
— Добре, но помисли и за себе си, Уеб. Ако целта на Фрий е да очисти целия екип „Чарли“, тя още не е постигната. Ти си последният оцелял.
— Не се притеснявай, ще се оглеждам наляво и надясно, когато пресичам улицата.
— Сериозно ти говоря, Уеб. Щом са опитали веднъж, ще опитат и втори път. Тия типове са фанатици.
— Добре де, знам. Не забравяй, че имам вечен медал на лицето.
— И още нещо. По време на процеса Уингоу заведе дело срещу отряда и Бюрото за неправомерно използване на сила, завършило с убийство.
— Това са пълни глупости, от начало до край.
— Така е. Но по този начин се разгласи участието на отряда. Сега „Свободните“ вероятно знаят доста неща за вашите методи, начин на действие и така нататък. Това може да им е помогнало в устройване на засадата.
Уеб не се бе сетил за това. Звучеше твърде логично.
— Обещавам ти, ако започнат да ми се обаждат разни кукувци по телефона, незабавно да те уведомя. Ще проверя слушалката дали няма атропин. Сега ми кажи за оня таен агент, дето действал под прикритие. Вероятно „Свободните“ са замесени, но едва ли са действали без помощ отвътре. Знам, че е чернокож и че тези хора едва ли биха потърсили помощ от цветнокож, но не можем да си позволим да отхвърлим нещо току-така. Ти спомена, че Коув бил вълк-единак. Какво друго знаеш за него? — Уеб не бе научил нищо от Ан Лайл и сега реши да се обърне за информация направо към източника.
— Доста неща. Всичко е събрано в онази дебела папка, на която пише „Агенти на ФБР под прикритие — всичко, което искате да знаете“.
— Пърс, този човек може да е ключът към загадката. Ами ако той е организирал цялото клане?
— Не е той! Повярвай ми.
— Аз пък ти казвам, че съм работил върху подобни случаи. Каквото и да си мислиш за мен, откакто постъпих в отряда, не съм забравил какво е да си агент на ФБР. Имах доста добър учител. Освен това две глави мислят по-добре от една. Ти самият си ми го казвал.
— Не става така, Уеб. Съжалявам, но такива са правилата.
— Едно време друго ми разправяше.
— Времената се менят, хората също.
Уеб се облегна назад и се замисли дали да не изиграе единствения си коз.
— Е добре, ами ако ти кажа нещо, което не знаеш, а може да е доста важно?
— Ще те запитам защо не си ми го съобщил досега.
— Току-що се сетих.
— Как не!
— Искаш ли да го чуеш, или не?
— А ти какво получаваш в замяна?
— Информация срещу информация.
— Ами ако те принудя да ми кажеш без нищо?
— Пърс, по дяволите, в името на някогашното ни приятелство!
Бейтс потупа с ръка папката пред себе си.
— Откъде знаеш, че твоята информация ще ми свърши работа?
— Ако не ти свърши работа, нищо не ми дължиш. Разчитам на твоята преценка.
Бейтс го изгледа втренчено.
— Давай! — рече накрая той.
Уеб му разказа за подмяната на Кевин Уестбрук. Докато говореше, той наблюдаваше лицето на Бейтс и бе готов да се закълне, че пулсът на колегата му е доста над предписаните шейсет и четири удара в минута — по-скоро двойно по-висок.
— Точно кога се сети за това? И недей да ми шикалкавиш.
— Когато пиехме бира с Романо, аз му споменах, че момчето, което съм спасил, е имало дупка от куршум в бузата. Тогава Поли каза, че момчето, което той е пазил, не е имало нищо подобно. После Кортес го потвърди. Не им искай сметка. Аз им обещах веднага да ти докладвам.
— Не се съмнявам. Та кой е подменил хлапето? И защо?
— Представа нямам. Казвам ти обаче, че детето, което спасих в уличката, и онова, което Романо е предал на тъй наречения „агент“, нямат нищо общо помежду си. — Той удари с ръка по масата. — Е, какво ще кажеш за информацията ми?
Вместо отговор Бейтс отвори една папка, макар да нямаше нужда да чете това, което знаеше наизуст:
