Последният жив полностью

— Рандъл Коув. Четирийсет и четири годишен. През цялата си кариера работил само във ФБР. Бивш студентски шампион по американски футбол от Оклахома, но скъсва и двата си менискуса, преди да го поканят в професионалната лига. Това е неотдавнашна негова снимка.

Бейтс я плъзна по масата и Уеб се загледа в лицето на мъжа. Чернокож, с къса брадичка, косата на дълги плитчици, погледът вторачен, пронизващ. Висок близо метър и деветдесет, над сто килограма. Изглеждаше достатъчно як, за да се пребори с мечка гризли. Уеб се наведе напред и докато се правеше, че разглежда снимката, успя да прочете доста от разтворената папка. Като агент на ФБР той бе тренирал разни похвати за усилване на паметта си, докато намери възможност да запише наученото. Освен това беше извънредно добър в четене на текст, обърнат обратно.

Бейтс продължи:

— Това е човек, който се оправя във всякаква ситуация, познава улиците не по-зле от който и да било гангстер. Запазва самообладание при всякакви изпитания.

— Ами да, един бял с диплома по право от Принстън не би могъл да се прави на наркопласьор, без веднага да го разкрият. Интересно, защо ли? — подметна Уеб. — Ти бе споменал, Пърс, че човекът нямал семейство и деца. Изобщо не се е женил, така ли?

— Не. Съпругата му е починала.

— Не са ли имали деца?

— Имали са.

— Какво е станало с тях?

Бейтс се размърда неловко на стола си.

— Каквото е станало, е било отдавна.

— Целият съм в слух.

Бейтс въздъхна; явно не му се говореше по въпроса.

— Пърс, аз загубих целия си екип. Ще ти бъда благодарен, ако ми кажеш всичко, което знаеш.

Бейтс се наведе напред и нервно сплете пръсти върху бюрото.

— Коув работеше по задача в Калифорния. Под най-дълбоко прикритие, защото беше поставен да следи руската мафия, а тези типове ще ти изстрелят ракета в задника само ако се покашляш. В сравнение с тях Коза Ностра са като дечица от предучилищна възраст. — Бейтс млъкна.

— Е, и?

— Беше разкрит. Проследиха семейството му.

— И ги убиха?

— По-точно е да се каже: заклаха ги. Видях снимките.

— Къде е бил Коув в това време?

— Нарочно го изпратиха някъде, за да му отвлекат вниманието и да не им се пречка.

— А защо не премахнаха и него?

— Опитаха се, но по-късно. Изчакаха да погребе семейството си, много любезно от тяхна страна. Чак тогава отидоха да го очистят. Но той ги очакваше.

— И ги очисти?

— Закла ги по същия начин. Видях и тези снимки.

— А Бюрото защо продължава да го държи на работа? Няма ли ранно пенсиониране за агенти, чиито семейства са избити?

Бейтс разпери безпомощно ръце.

— Опитаха се да го пенсионират, но той отказа. Искал да работи. И право да ти кажа, откакто убиха семейството му, този човек е свършил повече работа за Бюрото от който и да било друг агент под прикритие. За да го измъкнат от Калифорния, го назначиха във Вашингтонското оперативно бюро. Благодарение на Рандъл Коув много главатари на банди и шефове на канали за наркотици бяха изправени пред съда и свършиха в затвора.

— Изглежда истински герой.

Бейтс най-после се поуспокои и разплете пръстите си, без да затреперят.

— Коув използва нетрадиционни методи, често прибягва до саморазправа, а началствата в Бюрото мъчно преглъщат това дори от агенти, загубили семействата си. Само че за Коув е трудно да се докаже каквото и да било. Не казвам, че стилът му на работа не се е отразил на кариерата му; в края на краищата за човек като него няма място в Бюрото освен под прикритие. Убеден съм, че и той го знае. Но играе по правилата. Каквито и странности да има, досега винаги е успявал да изпълни задачата и Бюрото го търпи. Досега.

— А когато руснаците успяха да се доберат до семейството му, дали това не стана заради някаква издънка на Бюрото?

Бейтс вдигна рамене.

— Коув поне не мислеше така. Оттогава не спира да разследва случая.

— Знаеш какво казват за отмъщението, Пърс. Единственото блюдо, което най-много се услажда, когато е изстинало.

Бейтс отново вдигна рамене.

— Не е изключено.

Уеб започваше да се самонавива:

— Тръпки ме побиват, като си помисля, че тип като него може да е останал на работа в Бюрото само за да изпрати целия ми екип в ада и така да си отмъсти за смъртта на своите хора. Какво, нямате ли качествен контрол в тая организация?

— Какво да ти кажа, агентите под прикритие са особена порода хора. Те през цялото време се вживяват в една лъжа, в някаква измислена история, и понякога почват да си вярват. Нещо в главата им прищраква, и толкова. Затова Бюрото непрекъснато ги вади и вкарва в играта, разменя им задачите и им дава възможност да си заредят батериите.

— Така ли са постъпвали и с Коув? Изкарвали са го от играта, давали са му време да си зареди батериите? Предложили са му психотерапия, след като е погребал семейството си? — Бейтс не отговори. — Или е бил толкова добър в професията, че са го оставили да си върши кротко работата, докато накрая си го е изкарал на моя екип?

— Нямам намерение да обсъждам с теб този въпрос. Нямам право да го обсъждам.

— Ами ако ти кажа, че говориш глупости, които не приемам?

— Ами ако аз та кажа, че те оставих да отидеш твърде далеч?