Докато четеше подробния доклад на Марейке, Тони си мислеше, че най-лошото, което съпровождаше работата на профайлъра, бяха смъртните случаи, които не е успял да предотврати. Той работеше с цялата си същност, влизаше под кожата на престъпника, съумяваше да намери смисъл в едно поведение, което останалият свят отписваше просто като чудовищно или перверзно. Той като че ли водеше диалог с мъртвите, който му даваше възможността да навлезе и в съзнанието на живия убиец. На теория това би трябвало да осигурява на полицаите жалони, които да поставят на картата на събраната от самите тях информация, пътни знаци, които да им показват правилната посока. Така че, когато списъкът на жертвите се попълнеше с ново име, за него бе невъзможно да не приема това като лично поражение.
Съзнаваше колко е важно да не позволява дълбокото разочарование да подкопава увереността му, че е на правилен път. Нищо от това, което му беше съобщила Марейке, не противоречеше на досегашната му теория. Трябваше просто да анализира новия материал и да го вгради в съществуващия профил. Той си повтаряше упорито, че става дума просто за натрупване на данни, а не за прикрита критика на работата му или за показател за провал.
Можеше почти да си повярва — но не напълно. Препрочете описанието на всичко, което убиецът бе причинил на доктор Калве, и стисна устни, когато видя във въображението си сцената на престъплението. Дребната, крехка, нищо неподозираща жена е била лесна жертва за Джеронимо. Странно, каза си той. Повечето убийци биха се насочили първо към по-лесната мишена. Но тъкмо този беше толкова уверен в способностите си, че се бе обърнал първо към по-големите предизвикателства. Тони се зачуди дали това, че в Бремен едва не му бяха попречили, не беше смутило дотолкова самоувереността му, че той да се е насочил към по-лесна жертва — в опит да възстанови вярата във възможностите си.
Сигурно си го преживял като шок — някой да влезе точно когато си на върха на блаженството — проговори той тихо. — Справил си се все пак, но случилото се сигурно те измъчва. Затова ли уби тази жена в служебния й кабинет? Може би си се надявал, че там никой няма да ви смути, защото срещата ви е била определена за вечерта, когато всички вече са си били отишли?
Какъвто и да беше отговорът на този въпрос, разликата в подхода доказваше, че Джеронимо може да проявява известна гъвкавост при извършване на престъпленията. Но изнасилването и опитът за удушаване не бяха признаци на способност за адаптация. Те навеждаха на съвсем различни мисли. Той придърпа лаптопа и започна да пише.
