— Благодаря, че се обадихте — отвърна тя. — И така, какво точно имате предвид?
— Пълният разказ ли искате?
— Всичко, с което разполагаме. От самото начало.
Чу се шумолене на хартия, после той заговори отново:
— Така. Жертвата е доктор Мари-Терез Калве, четиридесет и шестгодишна. Старши преподавател по експериментална психология към кьолнския университет. Не се появила на работа тази сутрин, а секретарката й не могла да се свърже с нея на домашния й телефон. Трябвало да води семинар, но един от колегите й го поел вместо нея. Само че диапозитивите, които трябвало да съпровождат семинара, били заключени в кабинета й. Колегата взел ключ от портиера и влязъл в кабинета. Доктор Калве лежала мъртва, завързана на бюрото си — Карпф се покашля. — Не може да се каже, че колегата й ни беше от помощ. Оповръщал е целия кабинет.
— Ако това може да ви послужи за утеха, надали е заличил някакви следи. До сега убиецът не е оставял никакъв материал за лабораторията — каза Марейке.
— Да, разбрах. Нашите служители, които правиха огледа на местопрестъплението, бяха много ядосани. Тъй или иначе, в доклада е отбелязано, че доктор Калве е лежала по гръб, с разперени крака и ръце, завързани за краката на бюрото. Възлите са съвсем обикновени, между другото. Дрехите били под нея, разрязани, за да оголят тялото, след като вече била завързана. Окосмяването на гениталната област било свалено заедно с кожата.
— До тук всичко съвпада с предишните случаи — отбеляза Марейке.
— Като изключим това, че за първи път убива жертвата си не в жилището й, а в университета — поправи я Карпф. — Всички останали жертви са били открити в домовете им.
— Правилно — Марейке изпита желание да се ритне за проявената глупост. Но поне се убеди, че сега вече си има работа с колега, чиято проницателност е подходяща за такъв заплетен случай. — Какво още успяхте да установите?
— Настоях за спешна аутопсия. На доктор Калве са били нанесени два удара с тъп предмет по главата — поне един от тях е бил достатъчно силен, за да я зашемети. По гърлото й има белези, които говорят за удушаване.
— Това е нещо ново — потвърди Марейке.
— Въпреки това причината за смъртта отново е удавяне. Някаква тръба е била напъхана в гърлото й и вътре е наливана вода — доколкото знам, точно както и при предишните убийства. Но основната и най-значителна разлика се състои в това, че доктор Калве е била изнасилена, преди да бъде убита.
— О, господи — изохка Марейке. — Това е лошо. Много лошо.
— Съгласен съм. Явно убиването е престанало да го задоволява.
Нямаше какво повече да си кажат. Марейке обеща да прати на Карпф пълния доклад за убийството на Питер Де Гроот, а той я увери, че всички нови сведения по неговия случай ще й бъдат препращани чрез Европол. Единственото, което Марейке не сподели с него, бяха непосредствените й планове.
Тя отвори пощата си и започна да пише съобщение. Ескалацията можеше да промени драматично профила на убиеца. Доктор Хил трябваше незабавно да научи това, което тя беше узнала. Марейке не знаеше кой знае какво за серийните убийци, но знаеше, че когато железният самоконтрол на убиец като този започне да се пропуква, човешкият живот поевтиняваше рязко.
Стаята явно бе обзавеждана по модел, взет от ловна хижа от деветнайсети век. Стените бяха покрити с дървена ламперия, тук-там по тях бяха окачени тежки маслени пейзажи. На едната стена имаше препарирана глава на елен, на другата — глава на глиган. Стъклените им очи проблясваха на светлината на свещите. В голямата камина гореше буен огън, от двете й страни бяха поставени две големи кожени кресла. В средата на стаята имаше малка кръгла маса, по която блещукаха сребърни прибори и кристални чаши върху безукорно бяла покривка. Но всичко това беше елегантна имитация.
Също като мен, каза си Карол. Не беше очаквала да се види с Тадеуш толкова скоро, след като си тръгна така рязко от лодката му. Но само час след като се върна в апартамента си, на вратата се позвъни и й донесоха букет — толкова огромен, че жената, която го носеше, почти не се виждаше зад него. На картичката в букета пишеше:
„Съжалявам. Държах се безобразно. Ще ви се обадя скоро — моля ви, не затваряйте телефона. Таджо“.
Тя изпита почти физическо облекчение. Раменете й се отпуснаха, мускулите на гърба й — също. В крайна сметка не беше объркала нищо. За щастие реакцията, която бе плод на моментната й преценка, се оказа правилна — точно тази, с която бе успяла да го обезоръжи. Когато й се обади, той съумя да се извини, без да се унижава. И тя прие поканата за вечеря. Искаше й се да обсъди стратегията си с Тони, но не можа да се свърже с него. Щеше да се наложи да разговарят късно през нощта.
За да стигнат до сепарето, взеха асансьора до седемнайсетия етаж на един от новите небостъргачи на Потсдамер Плац, и прекосиха фоайето на модерния ресторант. Когато прекрачиха прага, тя изпита чувството, че се озовава в друг свят. Карол не можа да потисне напиращия смях.
