— Това е абсурдно — каза тя.
Тадеуш засия от удоволствие.
— Надявах се, че ще го кажете. Не мога да приема всичко това сериозно, но кухнята им е изключителна, и ми се струва, че е преживяване, което си струва да имаш поне веднъж в живота си.
Седяха край огъня, а сервитьорът беше налял шампанско в чашите и се беше оттеглил дискретно, след като посочи звънеца, с който можеха да го викат, когато решаха да поръчат вечеря.
— Наистина съжалявам за днес. Имам чувството, че приликата ви с Катерина ме смущава и не мога да разсъждавам нормално. Освен това параноята е почти неизбежна част от нашата работа — каза Тадеуш.
— Много се ядосах, не отричам — отвърна Карол, като придаде известна острота на тона си. — Не съм свикнала да ме обявяват за убийца.
Той сведе глава в израз на съжаление.
— Това наистина не е подходяща основа, на която да се гради взаимно доверие. Срамувам се от себе си, ако това може да ме извини донякъде.
— Нека забравим цялата история. Обещавам да не си тръгвам, ако вие обещаете да не ме питате дали убивам деловите си партньори — отвърна тя усмихнато.
— Обещавам. Мога ли да удостоверя добрите си намерения, като ви помоля да опишете подробно предложението си за съвместна работа?
Карол почувства, че стомахът й се свива от вълнение. Съзнаваше, че това е един от многото пробни камъни за операцията. Пое си дълбоко дъх и започна отново да описва предполагаемата дейност, която развиваше в Източна Англия.
— В замяна на това, че получават храна и покрив над главите си, ще ми работят в продължение на една година безплатно. В края на този срок получават италиански паспорт и свободата си. Това са условията на сделката — каза тя категорично.
Той повдигна вежди.
— Своего рода робство, така ли?
— Предпочитам да го определям като работа при предварително договорени условия — отвърна тя. — Очевидно е, че приемам само пълнолетни. Семейства не ми трябват — децата не ми вършат работа.
Карол се учуди на лекотата, с която играеше ролята на коравосърдечна делова жена — такава, каквато се предполагаше, че е. Като че ли изваждаше на бял свят някакви страни от собствената си личност, за чието съществуване сама не бе подозирала. Не беше убедена, че тази студена и пресметлива личност й се нрави, но наистина й костваше удивително малко усилия да възприеме поведението на Каролайн Джексън.
— Не транспортирам деца.
Карол повдигна вежди.
— Не очаквах от вас проява на сантименталности.
— Не го правя нито от сантименталност, нито от прекалена чувствителност — отвърна той. — Децата се контролират по-трудно, плачат, вдигат шум. Освен това предизвикват у родителите прояви на безсмислен героизъм. По-добре е да бъдат избягвани. Така че, ако решим да работим заедно, можете да бъдете спокойна, че няма да ви пращам деца.
Сега вече думите му бяха недвусмислени. Карол прецени това с тихо задоволство. По някакъв начин беше успяла да проникне отвъд защитните стени, които бе издигнал около себе си. През ум не й мина, че неговата откровеност се дължеше на факта, че тя се намираше на негова територия — ако се разбереше, че представлява опасност за него, можеше да изчезне без следа. Ако се бе замислила за тази възможност, никога не би събрала смелост да вдигне мизата, но тя го направи.
— Радвам се, че започнахме да се разбираме. Само че, преди да започнем да уговаряме условията, настоявам да видя лично как работите. Вие можете да ме пожертвате винаги, когато пожелаете — достатъчно е едно телефонно обаждане до съответните институции в Англия. Затова искам да се убедя, че партньорът ми работи също толкова професионално, колкото и аз.
Това беше предизвикателство — все едно беше хвърлила ръкавица, която лежеше между двамата. Тадеуш я загледа. Наблюдаваше играта на пламъците върху тези черти — едновременно непознати и близки като чертите на собственото му лице.
— От къде да знам, че мога да ви се доверя?
— Нали ви казах. Вие имате сведения за мен. Ако аз ви издавам тайни от моята работа, редно е и вие да отговорите със същото. Не бързайте. Не решавайте днес. Обмислете предложението ми. Направете всичко необходимо, за да се уверите в благонадеждността ми. Но ако не желаете да ми докажете на практика, че можете да ръководите сериозен бизнес, и аз не съм склонна да рискувам с вас.
Той отново я изгледа. Лицето му беше непроницаемо. Карол се зачуди дали не беше прекалила с настояванията си. Може би беше прибързала. Да не би да го беше изпуснала още преди да беше налапал истински въдицата? Внезапно устните му се извиха в усмивка.
— Ще видя какво мога да уредя. А сега нека се съсредоточим върху удоволствията.
Тя почувства как възторгът се надига у нея като вълна. Наистина имаше изгледи за успех — усещането беше прекрасно. Тя подви крака под себе си, както седеше на голямото кожено кресло, и отвори менюто.
— Защо не?
