— Виждаш ли, Марлене, тук е и първият проблем. Момчетата, които докараха Камал тук, не са се мотали. Отишли са право в неговия ресторант, измъкнали го през предната врата и го вкарали в колата си. От там дошли право тук. Видях описанието на операцията по минути. Ти едва ли си имала време да чуеш, че е имало арест, камо ли пък да намериш пистолет и да стигнеш до Фризенщрасе на време, че да му пуснеш куршум в главата — Петра остави Марлене да обмисли това, което бе казала. — Освен, разбира се, ако някой не те е предупредил за ареста. А защо някой би направил такова нещо, ако не е искал Камал да умре? И така, кажи ми как разбра за ареста на Камал?
— Не съм длъжна да ти отговарям.
— Не, разбира се. Но не е зле да слушаш какво ти говоря, защото всяка дума прави пробойна в надеждите ти за смекчаване на присъдата. Слушай, Марлене, тази работа няма да стане така, както ти я е представил човекът, с когото си говорила. Твоята версия ще рухне веднага щом криминалистите се заемат с нея. Да, знам на какво разчиташ — че няма да се ровят много, защото си им спестила едно много трудно подготвяне на обвинението срещу Камал, да не говорим, че за тях в крайна сметка това е просто отърваване от още един дилър от средна ръка. Но разбираш ли, мен тази версия не ме задоволява, защото се интересувам от хората, които са ръководили Камал.
— Нищо не разбирам — заинати се Кребс. — Ще ми запалиш ли шибаната цигара или не?
— Нали ти казах, получаваш запалка срещу сведения. Хайде, Марлене, погледни фактите в очите. Ще те приберат за много дълго време. Това не е престъпление в момент на афект, а предумишлено убийство. Ние можем да го докажем. Докато излезеш на свобода, вече ще си станала баба.
За първи път в студените очи на Марлене Кребс проблесна някаква искрица.
— Не можете да докажете, че една истина е лъжа.
Петра се разсмя на глас.
— О, моля ти се, Марлене, нали хората като вас твърдят, че правим тъкмо това! Добре, да приемем, че доказването на неистината понякога може да бъде… сложно. Но в сравнение с това да докажеш нещо, за което знаеш, че отговаря на истината, не представлява никакъв проблем. Знам много добре, че си била принудена да извършиш това. Знам също и че хората, които са те подготвили, са разчитали, че ние няма да се загрижим особено да разберем кой точно е пречукал Камал и защо го е сторил. Само че те не залагат своите глави, а твоята. И така, твоята версия вече издиша по отношение на данните за времето. Мисля, че следващият ти провал ще бъде, когато се опиташ да обясниш откъде имаш пистолета.
— Пистолетът беше на Дани — каза припряно Марлене. — Беше го оставил в моя апартамент.
— Който се намира на около десет минути път с кола от ресторанта на Камал и на още двайсет минути път до тук. А ченгетата са стигнали от ресторанта на Камал до тук само за тринайсет минути. Никога не би могла да дойдеш навреме, дори някой да ти се е обадил в секундата, когато колегите са арестували Камал. Така че твърдението ти, че си стреляла с пистолета на Дани, прави втора пробойна във версията ти.
Петра взе пакета с цигарите и го прибра обратно в джоба си.
— Точно в момента — продължи тя, — екип от мои хора разговаря с всички, които са познавали теб и Дани. Готова съм да се обзаложа на доста пари, че няма да намерим нито един, който да е чувал, че между вас двамата е имало нещо. Е, може и да се намерят един-двама. Но е повече от сигурно, че тъкмо те ще са свързани също толкова тясно с Дарко Красич, колкото и ти самата.
Когато чу името на Красич, Марлене не можа да възпре реакцията си. Показалецът й удари толкова силно цигарата, че тя се отчупи от филтъра. За един кратък миг нещо проблесна в очите й. Петра ликуваше вътрешно. Беше се появила първата пукнатина. Време бе да влезе в действие лостът.
— Зарежи го, Марлене. Той те е подхвърлил като изкупителна жертва. Ако се съгласиш да говориш пред мен, можеш да се отървеш. Ще можеш да се радваш на дъщеря си, докато расте.
Нещо помръкна в очите на Кребс и Петра разбра, че е сбъркала. Споменаването на детето, това беше причината. „Разбира се, каза си тя. Красич е прибрал детето. То му е вместо застрахователна полица“. Преди да се опита да накара Кребс да проговори, трябваше да намери дъщеря й. Все пак си струваше да направи един последен опит.
— Скоро ще се изправиш пред съдия-следователя — подхвана тя. — Няма да те пуснат под гаранция. Колкото и да е ловък адвокатът ти, колкото и да подчертава, че не представляваш опасност за обществеността, няма да те пуснат — защото ще кажа на прокурора, че си под наблюдение заради връзките си с организираната престъпност. Ще лежиш в затвора заедно с всички останали. Имаш ли представа какво те чака, ако успея да убедя съкилийниците ти, че ми сътрудничиш? Помисли си сериозно, Марлене. Колко време ви отне организацията на убийството на Камал? — Петра се изправи. — Помисли си.
Тя отиде до вратата и почука по нея в знак, че разговорът е приключил.
