Петра кимна и издърпа стола, който беше непосредствено до стола на Карол, така че двете седнаха под ъгъл една спрямо друга. Това изолираше Гандал, макар той да не го съзнаваше. Той се беше разположил срещу Карол, така че широката маса ги разделяше.
— Приятно ми е да се запознаем, Петра — каза той малко снизходително. — Тук съм, за да ви улесня и да отговарям на евентуално възникнали въпроси, които може да влизат в моята компетентност. Но по принцип това е съвместна операция на британската и немската полиция, така че вие двете решавате как точно да я проведете.
— Благодаря, Лари — тонът на Карол не го изолираше напълно, но тя явно беше съсредоточила вниманието си върху Петра — жената, която щеше да бъде единствената й връзка с действителността, когато потънеше в ледените води на работата под прикритие. Петра щеше да бъде единствената й защита, но колкото и парадоксално да звучеше, тъкмо тя можеше да я изложи и на най-голяма опасност. За Карол беше извънредно важно да установи някаква близост с нея, основаваща се поне на взаимно уважение. Симпатията би била допълнително предимство. — Много се радвам, че можа да дойдеш, за да обсъдим нещата извън територията на операцията — продължи тя. — Сигурна съм, че имаш също толкова работа в Берлин, колкото имам и аз в Лондон. Никога не е лесно да се измъкнеш от ежедневните задължения.
Петра изкриви уста в подобие на усмивка.
— Тадеуш Радецки е основното ми задължение от много време насам. Можеш да ми вярваш, нямам чувството, че съм се измъкнала от ежедневието.
— Да, разбирам. Радвам се, че свръзката ми ще бъде човек, който е толкова добре запознат с положението. Аз съм още напълно неориентирана, и ще имам голяма нужда от помощта ти. Искаше ми се да обсъдим подробно практическата страна на задачата, докато Лари е тук, за да ни казва кое е осъществимо и кое — не. А после двете можем да отидем в моя хотел и да се заемем с всичко, което трябва да знам за Радецки и неговата организация. Съгласна ли си?
Гандал понечи да възрази, но Петра забеляза раздвижването му и го превари:
— Чудесно. Тези офиси действат ужасно потискащо, нали?
— Именно. А на мен ми е необходимо да разбера личността на Радецки не само с разума, но и с душата си. Разчитам на теб да ми го разясниш.
Петра повдигна вежди.
— Ще направя всичко по силите си — тя помълча, наклонила глава на една страна, разучавайки Карол. — Знаеш ли, бяха ми казали, че приличаш на Базлер, и наистина е така, забелязах го още на снимката. Но като те видях в плът и кръв — приликата е направо плашеща. Все едно си нейна близначка. Радецки ще се побърка. Мога да се закълна, че няма да може да дойде на себе си, когато те види.
— Да се надяваме, че това ще ни бъде от полза — Карол малко се смущавате от оценяващия поглед на другата жена.
— О, убедена съм. Не мога да си представя, че би устоял — Петра се усмихна. — Мисля, че номерът ще мине.
— Ще мине — заяви уверено Гандал. — Инспектор Джордан е много сигурен работник.
Петра продължаваше да не му обръща внимание, беше се съсредоточила изцяло върху Карол.
— И така, като начало трябва да уточним къде ще живееш в Берлин, как да те въведем в света на Таджо, и накрая как аз и ти ще поддържаме връзка.
— Като начало, да.
Петра отвори чантата си и извади отвътре елегантен бележник. Краищата на страниците му бяха маркирани в различни цветове, черната подвързия имаше щампована декоративна рамка. Тя го отвори на зелената част и откъсна една страница.
— Струва ми се, че не е подходящо да отсядаш в хотел. Прекалено много хора могат да имат достъп до стаята ти, прекалено лесно е за хората на Радецки да подкупят някоя камериерка и да влязат. Самият Радецки може и да бъде зашеметен от приликата ти с Катерина, но смятам, че хората около него — особено Красич, дясната му ръка — ще бъдат изпълнени с подозрения. Красич ще направи всичко възможно да те провери до последна подробност. Предлагам нещо по-добро — на една тиха уличка между Курфюрстендам и Оливаерплац има един бивш хотел. Сега сградата е разделена на апартаменти, които се дават под наем — ползват ги предимно хора на делови посещения в Берлин, на каквото се предполага, че си и ти. Апартаментите имат дневна, спалня, баня и малка кухня. Наемат се на седмица, два пъти седмично идва камериерка, която почиства и сменя спалното бельо. На такова място ще бъдеш по-сигурна, а вероятно ще се чувстваш и по-добре. Ще бъдеш по-спокойна, нали?
Карол кимна.
— Звучи добре.
Петра й подаде листа, на който беше записала адрес и телефонен номер.
— Проверих тази сутрин, имат свободни апартаменти. Представих се като твоя сътрудничка и ги помолих да ти запазят един. Очакват да им се обадиш. Имаш кредитни карти на новото си име, нали?
— Имам всичко. Паспорт, шофьорска книжка, кредитни карти, стари сметки, банкови извлечения. Нямам у себе си нищо, което би могло да ме свърже с Карол Джордан — предадох всичко на Лари за съхранение — тя му се усмихна. — Гледай да не продадеш полицейската ми карта на черно.
Лари повдигна вежди.
— Не ме изкушавай.
