Не знаеше какво да очаква от деня, който й предстоеше. Трябваше да се срещне с британската полицейска служителка в единайсет часа. Някоя си Карол Джордан — инспектор от криминалната полиция. Петра трябваше да й разкаже всичко, което знаеше за Тадеуш Радецки, но имаше чувството, че думите ще й преседнат. Струваше й се нечестно да искат от нея да предаде толкова трудно събираната информация на човек, който няма никакви заслуги в това отношение. Когато Хана Плеш й обясни, че новото й задължение е да изпълнява ролята на свръзка за друг човек, който ще работи под прикритие, тя се почувства измамена. Разбира се, лицето й беше прекалено добре познато в Берлин, за да може самата тя да изпълнява такава функция, но я вбесяваше мисълта, че шефовете й са предали безропотно операцията на англичаните. Каква представа имаха те от организираната престъпност в Германия? За какви се имаха, че се натрапваха на тяхна територия? И от къде на къде си бяха въобразили, че ще се справят там, където техният отдел се беше провалил?
Плеш беше прочела реакцията по лицето и, въпреки опитите й да се прикрие. Беше обяснила на Петра, че пред нея има две възможности. Да работи с Джордан или да се откаже изцяло от участие в операцията за залавянето на Радецки. Петра прие задачата с нежелание. Никой не можеше да я задължи да бъде доволна от новото си назначение.
Утешаваше се с мисълта, че арестът ще трябва да бъде осъществен от немската полиция. Англичаните не можеха да повдигнат обвинението срещу него. На края на операцията, когато настанеше време за ареста, Карол Джордан отдавна щеше да си е заминала. Затова Петра Бекер щеше да си е още тук, и тъкмо нея щяха да запомнят като полицейския служител, който е спомогнал за окончателното рухване на престъпната организация на Радецки.
Влезе в едно кафене, взе си кафе и две топли кифли и седна на една маса до прозореца. Извади тънка папка от протритата си кожена чанта и започна да чете.
Главен инспектор Карол Джордан беше завършила висше образование в университета в Манчестър и оттам бе постъпила направо в столичната централа на полицията. Бързо я бяха препоръчали за повишение, и беше достигнала чин сержант от криминалната полиция за възможно най-кратко време. Бяха й възлагани криминални следствия от общ характер, а беше работила и в специализирания отдел за тежки престъпления, който се занимаваше с убийства и други по-сериозна престъпност. Когато беше преминала успешно изпита за инспектор, тя беше напуснала столичната полиция и се беше преместила на север, в промишления център Брадфийлд. Именно там бе започнала истинската й кариера.
„Инспектор Джордан е работила заедно с доктор Тони Хил, специалист по психологическо профилиране на серийни убийци, сътрудник на Министерство на вътрешните работи, във връзка с поредица от убийства в Брадфийлд. Тя не само е спомогнала за разкриването на извършителя на убийствата, но е спасила и живота на доктор Хил“.
Докато четеше, Петра си каза, че после трябва да провери подробностите по случая в интернет. Серийните убийства намираха голям отзвук в мрежата.
Тя продължи да чете.
„Инспектор Джордан впоследствие се премества на работа в полицията на Източен Йоркшър, където е повишена в главен инспектор и й е поверено ръководството на криминалната полиция в Сийфорд, пристанищен град на Северно море. Докато е била на работа в Сийфорд, тя подновява професионалните си контакти с доктор Хил, и поема водещата роля в следствието, което приключва със залавянето на серийния убиец Джако Ванс. Инспектор Джордан има основната заслуга за осъждането на Ванс, който е убил поне осем млади момичета.“
