„Преподавателка по психология беше намерена убита по особено жесток начин в собствения си дом в едно бременско предградие. Приятелят на убитата, който явно смутил убиеца, бил пребит и оставен на местопрестъплението. Вероятно убиецът е решил, че и той е мъртъв.
Йохан Вайс, четиридесет и шестгодишен, архитект, бил пребит от непознат нападател, когато влязъл в дома на доктор Маргарете Шилинг, четиридесет и три годишна. Когато дошъл на себе си, той повикал полицията, и открил трупа на приятелката си.
Доктор Шилинг била преподавател по експериментална психология в Бременския университет, разведена, с осемгодишен син. Момчето живее при баща си близо до Ворпсведе.
Полицията отказва да даде подробности за престъплението, но от източник, близък до следствието, научихме, че доктор Шилинг била намерена гола и завързана, тялото й било обезобразено в някакъв садистичен ритуал.
Говорител на полицията заяви: Разследването на обстоятелствата около смъртта на доктор Шилинг продължава. Проследяваме различни линии. Убийството е извършено по изключително жесток начин и ние сме твърдо решени да предадем убиеца на доктор Шилинг на правосъдието. Обръщаме се с молба към всички, които са забелязали някой да се навърта около дома на доктор Шилинг вчера вечерта, да се обадят незабавно в полицията. Особено много държим да разговаряме с шофьора на фолксваген голф, тъмен на цвят, който е бил забелязан в квартала“.
Петра се взираше в екрана — едновременно ужасена и развълнувана. Изглежда убиецът беше нанесъл нов удар, отново в Германия. И този път като че ли имаше някаква улика, която можеше да бъде проследена.
Карол вървеше след Лари Гандал, представител на британската полиция в Европол, който я беше посрещнал на летището. Двамата вървяха по коридорите на централата на Европол, която се намираше на Раамвег. С безукорно изгладения си костюм и ниско подстриганата, оредяваща коса, Гандал приличаше по-скоро на високопоставен финансист, отколкото на полицейски служител. Но около него витаеше нещо неуловимо, което го бележеше като англичанин — и това не беше характерният акцент на жител на Средна Англия.
Той я въведе в една малка стая за конференции на третия етаж. Единственият прозорец на стаята гледаше към вътрешния двор — нямаше как хората в помещението да бъдат наблюдавани отвън. Докато Карол се разполагаше в единия край на дългата маса от светло дърво, вратата се отвори и в стаята влезе висока, тъмнокоса жена с едър кокал. Движеше се с небрежната грация на спортист, който се чувства добре в кожата си. Беше облечена спортно — с черни джинси, черен пуловер и износено кожено яке. През рамото й висеше платнена чанта с рекламен стикер от Берлинския филмов фестивал. Приличаше повече на филмов продуцент, отколкото на полицай. Косата й беше подстригана ниско и екстравагантно разрошена. Имаше триъгълно лице — с широко чело и заострена брадичка, и много тънки устни.
Изглеждаше смущаващо строга, но когато се усмихна, сините й очи се присвиха в ъгълчетата, издавайки известна мекота.
— Здравей — каза тя. — Аз съм Петра Бекер.
Прекоси стаята, без да обръща внимание на Гандал, и се упъти право към Карол.
— Ти трябва да си Карол Джордан.
Говореше английски с лек американски оттенък, който прикриваше немския акцент.
Петра протегна ръка на Карол, а Карол се изправи и я стисна.
— Радвам се да се запознаем. Това е Лари Гандал, един от британските служители в Европол.
