От: Patrick.Foqler@columbia.edu
До: stranqeqirl667@qmail.com
Отговор на: Нашата среща
Не знам какво те е накарало да мислиш така. Щях да се свържа с теб по-рано, но не виждах особен смисъл, след като не съм в страната.
До: Patrick.Fogler@columbia.edu
От: stranqeqirl667@qmail.com
Отговор на: Нашата среща
Колко консервативно от твоя страна… Как ли щеше да подходи Бодлер?
Обичам да си представям, че съм неговата Венера, която получава всички онези невероятни стихотворения. Чудя се дали е знаел, че тя се възбужда от нещата, които въображението му се е осмелявало да сътвори.
Казвам, че си представям… но всъщност самата аз веднъж бях в подобна ситуация и усещането ми е познато — да бъдеш поканен в нечий чужд ум. Чувството е несравнимо.
Някои хора вероятно биха нарекли нещата, които онзи мъж ми пишеше, порнография. Но за мен те бяха толкова красиви и толкова искрени, колкото което и да било стихотворение.
Дълго очакване, минават три дни без никакъв отговор. Докато изведнъж:
До: stranqeqirl667@qmail.com
От: Patrick.Foqler@columbia.edu
Отговор на: Нашата среща
В такъв случай може би приложеното ще те забавлява в мое отсъствие.
заКлер.doc
— Всичко е тук.
Вълнение проблясва по иначе невъзмутимото лице на Франк, докато за трети път препрочита фантазията на Фоглър.
— Боже господи, всичко е тук!
Доктор Лейтъм не казва нищо. Единственият звук идва от почукването на химикалката по устните ѝ.
— Точно както очакваше, нали? — казвам ѝ. — Всичко, за което каза, че ще пише. Насилие, болка, контрол…
Франк прочита на глас:
—
Почукването спира.
— Може да е отишъл до книжарницата и да го е преписал от която и да е от десетките книги в раздел „романи за възрастни“ — казва неохотно Катрин. — Несъмнено е леко необичайно. Но не бих казала с ръка на сърцето, че може да е написано само от някой убиец.
— Но това все пак не го елиминира.
Тя поклаща глава.
— Не.
— И какво ще правим сега?
Доктор Лейтъм се обръща към мен.
— Той се въздържа. Трябва да му покажеш, че си падаш по тези неща повече, отколкото си мисли. Напиши му нещо в отговор. Дай му нещо в същия тон, но по-силно.
— Искаш аз да го напиша? Не може ли ти…?
— Според теб защо те накарах да прекараш толкова време в онези уебсайтове? Трябва да звучи като нещо, което идва от теб.
Седнала пред лаптопа си, трябва да си припомня, че съм правила и по-трудни неща — все пак веднъж тръгнах по улиците на Ню Йорк да продавам на минувачите пуловери от жирафска вълна.
