До: Patrick.Foqler@columbia.edu
От: stranqeqirl667@qmail.com
Отговор на: Нашата среща
Скъпи Патрик,
Благодаря ти за фантазията — хареса ми. Но повярвай ми, нещата, които описваш, са доста сдържани за моя вкус. Понякога сама се стряскам колко крайно е онова, което харесвам… Господи, защо разказвам тези неща на един напълно непознат? Понякога се замислям за онова, което ме възбужда — неща, които ме карат да се чувствам безпомощна, уязвима и уплашена — и се чудя дали няма нещо сбъркано в мен.
Казвам ти това, защото мисля, че може би можеш истински да разбереш… но сега започвам да се тревожа дали ще ми напишеш каквото и да било, в случай че не ме разбереш правилно. Може би е по-добре да си кажем довиждане, преди да стигнем по-далеч.
Аз самата написах нещо. Кажи ми дали ти е харесало.
До: stranqeqirl667@qmail.com
От: Patrick.Foqler@columbia.edu
Отговор на: Нашата среща
Оказва се, че ти си една забележителна личност, Клер.
Онова, което ми написа, ми хареса и очаквам с нетърпение да се срещнем, когато се върна. Дотогава може би прикаченият файл ще се окаже повече по вкуса ти.
Добавен файл:
заКлер2.doc
Във втората си фантазия Патрик описва как би ми завързал очите и би ме удрял с колан.
В третата си фантазия, която пристига само няколко часа по-късно, описва как лежа на легло с току-що изпрани чаршафи, заобиколена от свещи, подобно на тяло, положено пред олтар. „Вземам две свещи, по една във всяка ръка. Те са плътни и тежки, като свещите в църква. Пламъците им са остри копия, нагорещени до бяло, от върховете им струи черен дим, а фитилът им се издига сред преливащи дискове от прозрачен разтопен восък. Поднасям първата над теб и накланям ръка. Потрепваш, но не надаваш вик. Восъкът се втвърдява по кожата ти и придобива млечен цвят, докато изстива като белег.“
В четвъртата си фантазия описва как в някаква хотелска стая ме изненадва студен мистериозен непознат и ме завързва за леглото, преди да започне да ме души.
— Това е добре — казва доктор Лейтъм, докато чете през рамото ми последното писмо на Патрик. — Тук вече имаме повече материал.
— Кое по-точно? — мръщи се Франк.
— Свещите, завързването… И фактът, че се случва в хотелска стая — това съвпада с убийството на Стела и е от голямо значение.
— Но не е нещо, което само убиецът би могъл да знае — възразява Франк. — Освен това няма нож. Всеки адвокат може да каже, че е избрал хотелска стая, защото се е намирал в хотел, когато го е писал.
— Дай му време, Франк. Въз основа на това вече мога да твърдя, че Патрик Фоглър има сексуални предпочитания, споделяни едва от малка част от населението. Оставѝ мрежата да се затвори около него бавно. Така ще е още по-здраво.
До: Patrick.Foqler@columbia.edu
От: stranqeqirl667@qmail.com
Отговор на: Нашата среща
Много е хубаво, Патрик. Но се питам… колко по-далеч би могъл да стигнеш?
Колкото до повторна среща — ще видим. Толкова много пъти съм била разочарована. А веднъж… Веднъж, както ти казах, не бях разочарована и това завърши още по-зле.
Продължавай да ми пишеш, Патрик. Моля те.
— Днес — казва Катрин — ще се научим как да слушаме.
— Какво?
— Казах, че днес… — започва тя и млъква. — О! Ха-ха! Много смешно.
