Повярвай ми полностью

Затварям очи и си припомням една закуска отпреди няколко месеца. Бях прекарала нощта навън, не бях яла от цял един ден и въпреки че не можех да си го позволя, ароматът на пържен бекон ме примами да вляза в една квартална закусвалня. Представям си как седя на масата, усещам топлата кожена седалка под краката си, държа в ръка голяма бяла порцеланова чаша с димящо кафе, а сервитьорката слага пред мен чиния с поширани рохки яйца, все още димящи от тигана, и хрупкав крехък бекон…

Устата ми се пълни със слюнка. Това е целта, така ни е казал Пол. Когато тялото ти казва, че е истина, значи е истина.

След това се замислям как веднъж си купих миди сен жак, защото ги продаваха евтино в края на деня, но забравих да ги сложа в хладилника. И как на следващия ден въпреки това ги изядох и веднага разбрах, че не е трябвало да го правя. Неволно започва да ми се повдига.

— Добре — казва накрая Пол. — Сега да прибавим малко емоции. Ще започнем с щастие.

Това е лесно, разбира се. Трябва само да си спомня предната нощ и на лицето ми се появява огромна усмивка.

Патрик, аз също. Изпитвам същото към теб.

Това е нещото, което търся, откакто бях малко дете, давам си сметка. Безусловна любов. Абсолютно приемане.

В една връзка, която не би могла да има никакво бъдеще. Но сега няма да мисля за това. Няма.

Съсредоточи се върху щастието.

— Браво, Клер — казва Пол, когато минава покрай мен. — Справяш се много добре.

След края на часа Пол ме виква встрани от останалите.

— Онова, което каза Леон… — започва той. — В него може би има нещо вярно. Аз наистина виждам талант у теб, Клер.

Започвам да заеквам колко му благодаря, но той вдига ръка, за да ме прекъсне.

— Но виждам и нещо, което съм виждал и в други студенти — склонност да се осланяш на този талант. Наистина добрите актьори знаят кога да загърбят техниките. Неслучайно говорим за това, че трябва да се свържеш с чувствата си — най-добрите актьори носят дълбоко в себе си едно спокойствие, един мир. Една цялост. Не някаква празна, променлива същност. Разбираш ли какво ти казвам?

Кимвам.

— Емоционалната памет може да ти помогне, ако ѝ позволиш — добавя той. — Ако ѝ позволиш да те отведе до истинските ти чувства. За някои хора това може да е много мрачно преживяване, Клер. Но въпреки това трябва да го направиш.

В погледа му се чете едва ли не съчувствие.

— Трябва да започнем отначало — казва Катрин Лейтъм.

И на тримата вече ни идва до гуша един от друг и от факта, че сме принудени да прекарваме толкова много време заедно. Като постановка, която се е проточила прекалено дълго, с прекалено много представления; някоя от онези изтъркани пиеси за мистериозни убийства, които продължават да се разпродават, година след година. Франк ми е станал доста симпатичен, но ми се иска да не се даваше толкова лесно на Катрин. Катрин просто не мога да я разбера. Желанието ѝ да залови Патрик е толкова всепоглъщащо, толкова целенасочено, че замъглява всеки друг аспект от нейната личност.

— Трябва ясно да знаем какво искаме да се случи и как възнамеряваме да запазим контрол над събитията, които да доведат до желания резултат — казва тя. — Донякъде се надявах за признание в леглото, но, изглежда, моментът за това отмина.

— Какво предлагаш, Катрин? — пита Франк.

Спирам да ги слушам и наблюдавам как слънчевите лъчи се пречупват през бутилката „Евиан“ на масата. Един слънчев диск на тавана се превръща в елипса, после в цифрата осем и накрая отново се събира в диск.

Той ме обича, той ме обича, той ме обича, той ме обича…

— Клер? Съгласна ли си с това, което казва Катрин?

Неохотно насочвам вниманието си обратно към тях.

— С какво дали съм съгласна?

Катрин въздъхва.

— Както знаеш, имах някои резерви относно посоката, в която сме поели. Но сега, след като вече сме тук, можем да обсъдим как най-добре да се възползваме от тази очевидно интензивна връзка, която се заформя.

— По какъв начин?

— Мисля, че трябва да променим цялостната си стратегия. Ако Патрик е убиец, това донякъде е така, защото се чувства предаден от жените. Предлагам ти също да го предадеш.

— Искаш да кажеш… да го оставя да ме хване с друг? — казвам невярващо аз.

— Защо не? Ако е толкова хлътнал по теб, колкото изглежда, това ще го ядоса. Един обикновен мъж би изразил гнева си с думи. Ако е убиец, може би ще го направи чрез насилие.

— За бога, Катрин. Това е много рискована стратегия — казва Франк.

Тя свива рамене.

— Имаш ли по-добро предложение?

— Няма да го направя — казвам без колебание.

— Ти си актрисата — казва Катрин. — Не тази, която пише сценария.

— Ако причиним това на Патрик… — започвам, но спирам. Той ще ме намрази, иска ми се да кажа. Той никога повече няма да ми има доверие.

Но разбира се, Катрин точно затова го предлага.

Най-сетне съм открила мъж, с когото не искам да играя игрички. И ето че предстои да направя точно това.