Повярвай ми полностью

Изпивам по-голямата част от бутилката, преди да си дам сметка, че Джес сигурно е заминала някъде. И в крайна сметка няма къде другаде да отида освен обратно в апартамента, в който ме сложиха Франк и Катрин — апартамента, пълен с камери, микрофони и лъжи.

Там също няма никого. Но знам, че в крайна сметка ще ме намерят. Разпердушинвам всичко, изтръгвам кабелите от скривалищата им, изскубвам миниатюрните камери зад огледалата, изпочупвам мебелите от „Уест Елм“ и разкъсвам книгите с репродукции на Джорджия О’Киф. Вдигам крак над стъклената масичка за кафе и го стоварвам отгоре ѝ. Първия път на плота се появява облак от пропукани снежинки. При втория избухва желаната експлозия от парченца стъкло.

И после — нищо. Само празно, глухо отчаяние. Ще ме арестуват, мисля си. Край с Патрик. Край с уроците по актьорско майсторство.

Точно както предишния път с „Врява“. Не, по-зле е. Изтощена се свличам сред бъркотията на пода.

В най-добрия случай ще ме депортират. Обратно в Англия.

С мечтата ми — с моя втори шанс — е свършено.

Вземам парче стъкло.

Искала да му покаже, че не е било просто актьорска игра.

Допирам стъклото до китката си. Здравей, стари приятелю.

Парещата болка е опияняваща. Тя ми говори: Ти беше права. Не те, ти. Ти беше невероятна. Беше истинска.

Прокарвам го нагоре по китката си — толкова лесно, като да отвориш пакет с ядки.

За удар на сърцето — нищо. После кръвта нетърпеливо руква, шурва на талази. Еуфория и ужас с грохот се блъскат в ума ми.

Може би сега ще осъзнаят какво са сторили.

А и да не го направят, на кого му пука?

Майната им.

Прорязвам отново, прокарвам острия ръб по ръката си като цигулар с лък.

Последният ми поклон. Благодаря ви и лека нощ.

Представлението свърши, приятели. Беше чудесно да сме заедно.

Един последен разрез със стъклото. Зрението ми се замъглява като приближаващ насреща ми тунел, като угасващ прожектор и главата пада върху гърдите ми.

Моля, завеса. Моля, аплодисменти.

Моля, забвение.

Финал.

Котката си проправя път между изпочупените стъкла с жално мяукане. Чува се трясък от ритници по вратата. Тя се тресе и вибрира под силните удари. На петия ритник рязко се откача от пантите си.

Нахлува Франк Дърбан.

Клер лежи в безсъзнание сред локва кръв. Той изтичва при нея…

Той изважда радиостанцията си и натиска копчето като обезумял.

— Не е имало опасност за живота ѝ — казва пренебрежително Катрин. — Срязала е само едната си китка. Типична мелодраматична проява.

— Щеше да умре, ако не я бях открил — казва остро Франк. — Все още е в спешното отделение.

Той се обръща към Патрик Фоглър.

— Ще изпратим човек да махне останалите камери.

Патрик оглежда апартамента си.

— Всичките ли? Искаш да кажеш, че… това беше всичко? Край? Ще повдигнете ли обвинение срещу нея?

Франк поклаща глава.

— Без самопризнание не разполагаме с нищо, което да оправдава повдигане на обвинение. Съжалявам, Патрик.