Повярвай ми полностью

Още тогава ми се беше сторило странно, че е необходимо да ми правят всички онези тестове за психопати.

Примамиха ме с онова, което са знаели, че ще ми хареса. Първо видеокамерата, с която ме записваха. Разиграха истинско представление. Възползваха се от суетата ми…

Само са чакали да нахълтам в стаята и да настоявам да ми дадат роля в тяхната операция. Да се внедря в разследването.

В смисъл: Може би все пак ще се окаже, че ти си нашата убийца.

Изтичвам в спалнята, като продължавам да държа разпределителната кутия в ръка, и я хвърлям в леглото.

— Какво е това? — настоявам да узная аз.

Патрик ме поглежда стреснато.

— Какво…

— Вече знаеш по-голямата част от онова, което щях да ти кажа, нали? Всъщност си адски добре осведомен.

Той примигва насреща ми.

— Какво ти казаха, по дяволите? — изкрещявам му аз.

— Казаха ми, че може би ти си убила съпругата ми — тихо отговаря той. — Свързаха се с мен, след като се върнах от Европа, и ми казаха, че е възможно да си я убила ти. Това сякаш обясняваше много от нещата, които си казала, които си направила… И когато ми казаха, че онази нощ си била в хотелската стая на Стела и че си имала пистолет…

— Ти не схващаш ли? — казвам невярващо. — Аз винаги съм ти имала доверие. Не на тях — на теб. А ти — ти лъжлив, долен шибаняк… — започвам да го удрям, а юмруците ми отскачат безпомощно от стегнатото му жилесто тяло. — Аз се влюбих в теб! — надавам вой аз. Дори сега, при тези невъобразимо отвратителни обстоятелства, е приятно най-сетне да изрека тези думи на глас. — Те ми казаха да не го правя, но аз бях твърде, твърде глупава. Патрик, не разбираш ли? Аз те обичам.

Едва когато посягам към лицето му, Патрик притиска ръцете ми към тялото.

— За бога, Клер, успокой се…

Тогава вратата се отваря с трясък и Франк Дърбан ме отскубва от него. Оставям се да ме отскубне. Така или иначе вече няма значение. Нищо няма значение.

— Клер Райт, арестувана сте по подозрение в убийството на Стела Фоглър… — започва той.

Аз го отблъсквам с гневен рев. Докато залита, се шмугвам под ръката му — от всички уроци по сценичен бой най-сетне има някаква полза — и побягвам. Нямам никаква представа къде отивам. Знам само, че целият ми свят, цялата ми реалност, току-що се е преобърнал с краката нагоре.

— По дяволите — чувам Франк, докато тича след мен. — Мамка му!

И после по радиостанцията:

— Подкрепление, спешно.

В крайна сметка отивам у Джес. Откакто избягах на Франк, не съм виждала повече полицаи и не мога да се сетя за друго място. Но Джес я няма, а аз не си нося ключовете. Купувам си бутилка водка и чакам, но тя не се прибира.

В ума ми един след друг преминават образи, отново и отново до безкрай.