Но репликите са написани по начин, който създава впечатлението, че се опитва да убеди самата себе си.

Сцената завършва с думите на Аполони, че ще се опита да му помогне, но в замяна възнамерява след процеса да го помоли за услуга, която Бодлер трябва да изпълни, каквато и да е тя. Бодлер предполага, че ще го накара да обещае никога повече да не ѝ пише и да не я търси, но няма избор. Съгласява се да заплати цената.

В този момент спирам, за да помисля над онова, което току-що съм прочела. Сцената с Жан Дювал беше добра, но някак опростена. Сцената с Аполони е съвсем различна. Героинята ѝ изскача от страницата, сложна и разкъсана, едновременно привлечена и отблъсната от мрака, който долавя в сърцето на поета.

Точно както аз бях запленена от онова, което долових у Патрик, мисля си.

* * *

Второто действие на пиесата е самият съдебен процес. В своя защита Бодлер убедително говори за изкуството, което не цели да се занимава с моралните устои. Но когато прокурорът го пита как би се почувствал, ако някой се вдъхнови от неговите стихове и извърши злодеяние, той се поколебава. Твърди, че стихотворенията може да говорят за аморалността, но не я възхваляват. Прокурорът прочита на глас няколко куплета, които правят точно това, и повтаря въпроса: Как бихте се почувствали, ако някой се вдъхнови от вашите стихове и извърши злодеяние? Бодлер настоява, че всички имаме лоши мисли: той просто ги е казал на глас, нищо повече. Но става явно, че мисълта да се появят негови вдъхновени последователи не му е съвсем неприятна.

Процесът продължава по-малко от един ден. Шест от най-крайните стихотворения остават цензурирани, а на Бодлер е наложена огромна глоба от триста франка.

Той отива обратно при Аполони. Твърде късно се е досетил, че когато се е застъпила за него, тя е уредила най-зловещите стихотворения, написани за нея, да бъдат цензурирани.

Тя не отрича онова, в което я обвинява. Но му напомня за обещанието, което е дал.

Добре, казва той с горчива мъка. Какво желаеш?

Тя му казва, че иска да спи с него.

Решила е, че това е единственият начин да разбере какво изпитва към нея в действителност — дали зверствата, или нежността са истинският образ на Шарл Бодлер.

Кой ти се иска да бъде? — прошепва той.

И ни става ясно, че тя се разкъсва; че донякъде ѝ се иска той наистина да е злодеят, когото стихотворенията разкриват. Обичали са я нежни, скромни мъже. Никога не е била обожавана от мъж, който желае едновременно да я боготвори и да я оскверни.

Въпреки това настоява, че според нея той е човек с добро сърце.

Лягат си заедно. В кулминационния момент на сцената настъпва тъмнина. На следващия ден той ѝ изпраща вече прочутото писмо, с което я отхвърля.

<p>63</p>

Пиесата е добра. Като истински драматург, Патрик е балансирал съдържанието. Вместо да възхвалява покварата, пиесата я разобличава като своеобразен нарцисизъм, като себелюбието на твореца, който се стреми да създаде нещо оригинално на всяка цена.

Но преди всичко това е история за един мъж и една жена, които се опитват да отгатнат скритите си подбуди. Да разберат какво всъщност се крие в ума на другия.

Не е трудно да видя откъде е черпил вдъхновение Патрик. Това е нашата история — историята на полицейската операция, пренесена в Париж през деветнайсети век.

Но е и история с отворен край. Дали Аполони решава да спи с Бодлер заради причините, които изтъква? Или е била влюбена в него? Възможно ли е да се е надявала, че допирът до голото ѝ тяло някак ще го излекува от отровата на привличането, което изпитва към нея? Ако е така, може и да е подействало. След онази нощ той повече не ѝ е написал нито едно садистично стихотворение. Дори се разделил с Vénus Noire и отишъл да живее при овдовялата си майка в провинцията. В последната сцена от пиесата той откъсва едно цвете от градината и го поставя на ревера си.

Колкото до самия Бодлер, пиесата така и не разкрива отговора на въпроса, който Аполони първоначално му задава: Наистина ли изпитваш всичко това, или просто целиш да всяваш шок? Какво ще видя, ако мога да надзърна в сърцето ти?

Всички роли са добри. Но от актьорска гледна точка най-интересната е тази на Аполони.

<p>64</p>

— Пиесата ти — казвам на Патрик, когато се прибира. — Много ми харесва. Провокативна е, но в нея са засегнати много теми. Много нюанси дори.

— Това означава ли, че ще го направиш? — казва нетърпеливо той.

— Кое?

— Да изиграеш ролята на Аполони, разбира се.

Настроението ми се срива.

— Патрик, не мога — казвам тъжно. — Франк и Катрин не ти ли казаха? Нямам право да работя тук. Точно затова успяха да ме примамят да участвам в глупавите им машинации.

— Не си ли чувала за програмата за обмен на актьорския профсъюз? Когато английски актьор получава възможност да работи тук в замяна на ангажимент за американец във Великобритания?

— Да, но това е само за продуценти…

— Аз съм продуцентът.

— За какво говориш?

— Аз сам ще я поставя. На Бродуей.

— Бродуей?

Перейти на страницу:

Похожие книги