Предани полностью

фоайето на централата на Ерудитите – говори тихо с Тереза и с още един безкастов.

Тримата са застанали много близо един до друг. Това са помощниците сега, след като

я изоставих. Увеличавам звука, но не успявам да чуя какво си говорят.

През прозорците на контролната зала виждам същото черно и пусто нощно небе като в

града. Само че тук има малки сини и червени светлинки, които маркират пистите на

летището. Странно е да се замислям колко общи неща имаме и колко различни са в

същото време световете ни.

Хората в контролната зала вече знаят, че аз съм човекът, който е изключил

алармената система на сградата по време на атаката, макар че всъщност Нита

инжектира на единия дежурен пазач серума на Миротворците. Повечето хора се правят,

че ме няма и ми позволяват да гледам, стига да не им преча и да стоя далеч от бюрата

им.

Преглеждам различни камери на един от екраните и търся дали улавят баща ми и

Йохана, или пък нещо друго, което да ми подскаже какво става с Преданите. Виждам

всяка част от града – Жестоката борса, Виенското колело, централната улица в сектора

на Аскетите, полетата на Миротворците, които сега се обработват от всички касти. Но

нито една от камерите не ми показва това, което търся.

– Често идваш тук – чувам гласа на Кара и я виждам да се приближава. – От

останалата част от Бюрото ли се страхуваш? Или от нещо друго?

Права е. Идвам в контролната зала, за да убия времето, докато чакам присъдата си от

Трис, докато чакам плана ни за нападението над Бюрото, докато чакам нещо, каквото и

да е.

– Не, само държа под око родителите си.

– Родителите, които мразиш? – Тя застава права до мен със скръстени ръце. – Да,

напълно разбирам защо искаш да прекарваш всяка свободна секунда от събуждането си

до времето за сън в гледане на хора, с които не искаш да имаш нищо общо. Желязна

логика.

– Те са много опасни – казвам. – Изключително опасни, защото никой, освен мен, не

знае какво представляват.

– И какво ще направиш, ако видиш, че вършат нещо ужасно? Ще изпратиш димен

сигнал?

Поглеждам я ядно.

– Добре, добре – вдига ръце, за да ми покаже, че се отказва да спори. – Само се

опитвам да ти припомня, че ти не си в техния свят вече, а тук. Това е.

– Разбирам и си права.

Никога не бях предполагал, че един Ерудит може да е толкова наблюдателен и

проницателен по отношение на емоции и чувства, но умните и прозорливи очи на Кара

виждат всичко. Страха ми. Опитите ми да се разсейвам с миналото, за да не мисля за

настоящето. Почти плашещо е.

Продължавам да преглеждам камерите и спирам на една от тях. Тъмно е, но в мрака

се виждат хора, които се приближават към някаква сграда като ято птици. Действат в

пълен синхрон.

– Правят го! – казва Кара развълнувано. – Преданите нападат!

– Хей! – извиквам към една от жените в залата, възрастната, която винаги ме гледа

лошо. – Камера двайсет и четири, бързо!

Тя докосва екрана и всички в залата се събират около нея. Хората, които минават по

коридора, спират, за да видят какво става. Обръщам се към Кара:

– Ще извикаш ли другите? Мисля, че трябва да видят това.

Тя кимва с изпълнени с вълнение очи и хуква по коридора.

Хората около сградата, която не мога да разпозная, не носят цветовете на кастите, но

нямат и ленти със знака на безкастовите. Всички са с пистолети. Опитвам се да видя

някое познато лице, но картината е прекалено неясна. Гледам как ръкомахат, за да

синхронизират действията си в тъмната нощ.

Хапя си палеца в очакване нещо да се случи. След няколко минути Кара се връща с

другите. Когато стигат до насъбралата се тълпа около мониторите, чувам високия, ясен

глас на Питър, който кара хората да се обърнат:

– Извинете!

Когато виждат кой е, веднага му правят път. Останалите вървят след него.

– Какво става? – пита Питър, докато крачи към мен.

– Преданите са направили армия – казвам и посочвам екрана вляво. – Има хора от

всички касти, дори от Миротворците и Ерудитите. Гледам доста тези дни, затова знам.

– От Ерудитите? – изненадва се Кейлъб.

– Преданите са врагове на новите ни врагове – обяснява му Кара. – Ерудитите и

Преданите имат обща цел – да свалят Евелин от власт.

– Правилно ли те чух, че има Миротворци в армията? – пита ме Кристина.

– Те не участват в самите военни действия, но помагат по други начини – отговарям.

– Преди няколко дни Преданите нападнаха първия склад за оръжия на Евелин –

обажда се младата жена, която седи зад най-близкото бюро. – Това е вторият склад. Ето

защо имат оръжия – взеха ги при първия си набег. Евелин успя да премести повечето си

запаси, но този склад е все още пълен.

Баща ми знае същото, което знае и Евелин – че за да управляваш хората, ти е