Лицето на Бън пребледня още повече, ако изобщо това бе възможно.
— О, не! — възкликна тя. — Не бива да я моли. Тя не иска и да чуе за благотворителни каузи, изцяло е против тях. Мисля, че е заради някаква случка от детството й. Най-добре го предупреди, преди да е повдигнал въпроса. Иначе със сигурност ще се разиграе отвратителна сцена!
Викарият вече се връщаше и изненадващо вземаше стъпалата през едно.
— Облегнете се назад, скъпа, и затворете очи — каза той с успокояващ тон, който досега не бях чувала.
— Госпожица Кийтс каза, че госпожица Уивърн е неразположена — обърнах се аз към него, докато той поставяше компреса на челото й. — Затова може би е по-добре да не споменаваме за…
— Разбира се, разбира се — прекъсна ме викарият.
По-късно щях да измисля някое безобидно оправдание.
Един глас зад мен попита:
— Бън? Какво, за Бога…?
Обърнах се рязко.
Филис Уивърн, облечена с халат в цвят на орхидея и с вид, здрав като на всички флейтисти в Лондонската филхармония, се носеше по коридора към нас.
— Има пристъп на мигрена, госпожице Уивърн — обясни викарият. — Тъкмо донесох компрес…
— Бън? О, горкичката ми Бън!
Бън изстена тихичко.
Филис Уивърн грабна компреса от ръцете на викария и лично го положи върху слепоочията на Бън.
— О, миличката ми Бън. Кажи на Фили къде те боли.
Бън обърна очи с досада.
— Мариън! — извика и щракна с пръсти Филис Уивърн, и висока, хубава жена с очила с рогови рамки, някогашна ослепителна красавица, се появи сякаш от нищото.
— Заведи Бън в стаята й и помоли Догър веднага да повика лекар.
Докато отвеждаха Бън Кийтс, Филис Уивърн протегна ръка към викария.
— Аз съм Филис Уивърн — стисна тя дланта му с две ръце и я погали лекичко. — Благодаря за навременната ви реакция. Денят ни беше много уморителен: първо горкият Патрик Макналти, а сега и скъпата ми Бън. Много се разстроих, ние сме едно голямо, щастливо семейство.
Изведнъж ме обзе усещане за дежавю: бях виждала това и преди.
Разбира се! Сигурно беше сцена от филмите на Филис Уивърн.
— Задължена съм ви, отче — продължи тя. — Ако не бяхте вие, Бън можеше да падне по стълбите и да се нарани.
Драматизираше: ситуацията изобщо не беше толкова сериозна.
— Ако мога да направя нещо, за да изразя благодарността си, не се притеснявайте да ме помолите.
И тогава викарият избълва всичко — поне по-голямата част. За щастие не спомена за съветите на Синтия относно актьорската игра.
— Разбирате ли, госпожице Уивърн — завърши той, — покривът се нуждае от ремонт още откакто Джордж Четвърти беше крал и времето вече ни притиска. Клисарят каза, че отпред се събира вода, която не сме поставяли там с богослужебни цели, и…
Филис Уивърн го докосна по лакътя.
— Нито думичка повече, отче. С радост ще запретна ръкави и ще помогна. О, хрумна ми чудесна идея. Колегата ми Дезмънд Дънкан пристига тази вечер. Сигурно помните, че двамата с него постигнахме известни успехи и на театралната сцена, и в киното с „Ромео и Жулиета“. Ако Дезмънд е съгласен, а съм сигурна, че ще приеме…
Изрече последното с палаво намигване и искрица в очите.
— … тогава несъмнено ще успеем да скалъпим нещо и да спасим покрива на „Свети Танкред“ от рухване.
Напоследък прекарвах толкова много време седнала по средата на стълбището, че започнах да се чувствам като Кристофър Робин.
Именно тук седях сега и наблюдавах оживения вестибюл, където няколко дузини работници разговаряха на малки групички. Единственото познато лице бе Мариън, жената, която отведе Бън Кийтс до стаята й днес следобед. Тъй като Бън никаква не се виждаше, предположих, че още си почива.
— Дами и господа! — провикна се някой и плесна с ръце, за да привлече вниманието на останалите. — Дами и господа!
Разговорите спряха отведнъж, сякаш отрязани с ножици.
Блед младеж с пясъчноруса коса отиде до подножието на стълбите, изкачи две-три стъпала и се обърна към останалите.
— Господин Лампман иска да ви каже няколко думи.
Донесоха три-четири портативни лампи, които да компенсират остарялата електрическа мрежа в Бъкшоу.
От сенките зад тях излезе дребен мъж на средна възраст и като момче по селски път прекоси бавно и безгрижно вестибюла, сякаш не бързаше за никъде. Носеше поизбеляло маслиненозелено бомбе, черен пуловер с поло и черни панталони.
С друг костюм Вал Лампман можеше да мине за джудже от приказките.
Той се обърна към събралите се хора. Забелязах, че не изкачи дори едно стъпало.
— Радвам се да видя толкова познати лица… както и някои нови — рече той. — Сред тях е и Том Кристи, нашият асистент-режисьор.
Той постави ръка на рамото на къдрокос мъж, който бе излязъл и застанал до него.
— … който ще се грижи всички да са със закопчани костюми и да не се блъскат в стените.
Разнесе се тих любезен смях.
— Както повечето от вас вече са разбрали, започваме снимки в малко затруднено положение. Пат Макналти претърпя неприятен инцидент и макар да съм сигурен, че ще се възстанови напълно, ще трябва да се справим без благосклонните му и грижовни тактики, поне за известно време. Бен Латшоу ще ръководи техническия екип до второ нареждане и знам, че ще се отнасяте с него подобаващо.
