Като предан почитател на английската литература и особено на сестрите Бронте Дитер бе решил да остане в Англия след освобождаването на военнопленниците с надеждата един ден да преподава „Брулени хълмове“ и „Джейн Еър“ в английско училище. Струва ми се, че се надяваше и да се ожени за сестра ми Фели.
Зад него мястото на автобуса беше заел сив трактор „Фъргюсън“, чийто включен двигател бръмчеше тихичко в снега, а за него бе прикачено ремарке, отрупано догоре със сгъваеми столове, покрити почти изцяло с брезент.
— Ще ти държа вратата отворена — предложих аз. — Ще дойдеш ли довечера на представлението?
— Разбира се! — ухили се Дитер. — Вашият Уилям Шекспир е почти толкова велик писател, колкото Емили Бронте.
— Я се разкарай, будалкаш ме.
Госпожа Малит използваше този израз. И през ум не ми бе минавало, че ще излезе и от моята уста.
Дитер пренасяше столовете в къщата по пет-шест наведнъж, докато накрая и последните не бяха наредени във вестибюла срещу импровизираната сцена.
— Ела в кухнята, да опиташ прочутото какао на госпожа Малит — подканих го аз. — Слага в него островчета разбита сметана и стръкчета розмарин за дървета.
— Благодаря ти, но трябва да се връщам. Гордън не обича да…
— Ще повикам Фели.
По лицето на Дитер се разля широка усмивка.
— Добре тогава. Но ще остана само за едно островче от сметана и нито минутка повече.
— Фели! — извиках в посока на салона. — Дитер е тук!
Нямаше смисъл да изтърквам напразно подметките на обувките си. Освен това Фели си имаше собствени крака.
— Я виж ти, кой е тук — каза госпожа Малит. — Как вървят нещата в Кълвърхаус?
— Много е тихо — отвърна Дитер. — Сигурно е заради сезона.
— Да — рече тя, макар всички да знаехме, че не само сезонът е причината. След случилото се миналото лято, Коледата у Ингълби щеше да е много мрачна.
— А как е госпожа Ингълби?
— Добре, доколкото може да се очаква при дадените обстоятелства.
— Обещах на Дитер чаша какао — намесих се аз. — Надявам се да ни ви затруднявам.
— Какаото е мой специалитет, както добре ти е известно — отвърна госпожа Малит. — И не е никакво затруднение в стар дом, който се върти както подобава.
— Най-добре пригответе три чаши — посъветвах я аз. — Фели ще пристигне след… шест… пет… четири… три…
Ушите ми вече бяха доловили забързаните й стъпки.
Забързани ли? Направо галопираше!
— Две… едно…
В този миг вратата на кухнята се открехна и Фели се промъкна небрежно вътре.
— О! — възкликна тя и ококори изненадано очи. — Дитер, не знаех, че си тук.
Друг път не е знаела! Четях я като отворена книга.
Но ококорените очи на Фели не бяха нищо в сравнение с изражението на Дитер. Направо бе зяпнал безмълвен, щом я видя в зеления копринен тоалет.
— Офелия! — възкликна той. — За миг те взех за…
— Емили Бронте — довърши тя с наслада. — Знаех си, че така ще си помислиш.
„Щом не е знаела, че е тук — разсъждавах аз — как би могла да си помисли, че ще я вземе за любимата си Емили?“
Но Дитер, омаян от любов, не забеляза това.
Нямаше как да не се възхитя на Фели. Беше лукава като лисица.
Макар да знаех, че е невъзможно от научна гледна точка, изглежда, госпожа Малит можеше да кипне мляко по-бързо от всеки друг на планетата. С печката, вече нажежена като пещ на алхимик, и като разбъркваше непрестанно, тя успя за нула време да сътвори димящи чаши какао, всяка със свой тропически остров и имитация на палма.
— Тук е много горещо — прошепна Фели на Дитер, сякаш така щеше да ми попречи да я чуя. — Да отидем в салона.
Станах да ги последвам, а тя ми хвърли поглед, който казваше: „Ако се осмелиш да дойдеш, ще те застрелям като патица“.
Естествено, аз се заклатушках след тях.
„Па-па!“ казах си наум.
— В Германия празнувахте ли Коледа? — попитах Дитер. — Имам предвид преди войната.
— Разбира се — отвърна той. — Дядо Коледа е роден в Германия, не знаеш ли?
— Знам, но явно съм забравила.
— Коледа на немски е
Каза това със закачлив поглед към Фели, която в този миг се поглеждаше крадешком в огледалото.
— Нима имате двама Дядо Коледа? — попитах аз.
— Горе-долу.
Въздъхнах облекчено наум. Дори да успеех да заловя единия, все пак щеше да има допълнителен Дядо Коледа, който да довърши разнасянето на подаръците. Поне в Германия.
Фели отиде с плавна стъпка до пианото и се настани на стола като мигрираща пеперуда. Докосна колебливо клавишите, без да ги натиска, сякаш ако изсвиреше грешния акорд светът щеше да експлодира.
— Трябва да тръгвам — каза Дитер и пресуши чашата си на един дъх.
— О, не можеш ли да останеш? — попита Фели. — Надявах се да ми преведеш няколко от анотациите в партитурата ми на „Добродушният кавалер“ от Бах.
— Когато ти го свириш, ще трябва да го прекръстят на „Злонамереният кавалер“. Ругае като хамалин, щом натисне грешен клавиш — обясних на Дитер.
Фели почервеня като килима. Не смееше да ми посяга пред други хора.
