— Е, готови сме — заяви Дитер.
Последвах го чак до Висто, като се катерех с гумените си ботуши от пряспа на пряспа. Когато минахме покрай стената на зеленчуковата градина, зърнах лице през прозореца на един камион. Беше Латшоу.
Помахах му, но той не отговори на поздрава.
Снегът стана твърде дълбок, спрях и проследих с поглед Дитер, докато не се превърна в мъничка черна точица сред заснежената пустош.
Чак след като той се стопи в далечината, се върнах в гаража.
Трябваше да помисля.
Качих се на задната седалка на Ролс-Ройса и се загърнах с едно старо одеяло за пикник. Из главата ми се въртяха думи като „топъл“ и „уютен“.
Когато се събудих, часовникът на „Фантом“-а мълчаливо показваше 5:45 часа.
— Какво, за Бога…? — възкликна госпожа Малит, очевидно изненадана да ме види толкова рано в кухнята. — Ще умреш от измръзване.
Свих рамене и се загърнах плътно с жилетката си.
— Не ме е грижа — отвърнах аз с надеждата да получа малко съчувствие и може би дори подранило парче от коледния пудинг, едно от малкото ястия, които тя готвеше задоволително.
Госпожа Малит не ми обърна внимание. Суетеше се из кухнята, чакаше огромния очукан чайник да заври и режеше пресен хляб за препечени филийки. Явно беше, че убийството на Филис Уивърн още не е разгласено из къщата.
— Добре че се запасих за Коледа, нали Алф? Трябва да нахраня цяла армия. Ще се излежават тази сутрин като лордове и лейдита, макар и на твърдия под. Така става като вали сняг — натрупа пет сантиметра и всички са безпомощни.
Алф седеше в ъгъла и мажеше парче кекс със сладко.
— Безпомощни — повтори той. — Щом казваш. Какво си поръчала на Дядо Коледа тази година? — обърна се изведнъж той към мен. — Сигурно някоя хубава кукличка с различни рокли, а?
Хубава кукличка, как пък не! За каква ме вземаше?
— Всъщност, надявах се да получа портативен генератор и комплект стъклени мерилки.
— Аха — рече Алф, каквото и да означаваше това.
След като обаче спомена за Дядо Коледа, се сетих, че днес е неделя и довечера е Бъдни вечер.
До падането на нощта трябваше да съм се покатерила на покрива на Бъкшоу, за да поставя начало на химичния си експеримент.
—
От другата страна на вратата попаднах в лудница. Вестибюлът приличаше на преддверието на театър в Уест Енд по време на антракт — скупчени на групички хора се преструваха, че обожават неангажиращите разговори и дърдореха един през друг.
Нивото на шума, за човек с моя чувствителен слух, бе непоносимо. Трябваше да се махна оттам. Полицията вероятно щеше да пристигне чак след няколко часа. Разполагах с предостатъчно време за няколко довършителни детайла по проекта си за Бъдни вечер.
Сетих се за фойерверките дълго преди татко да подпише договора с „Илиум Филмс“. Първоначалният ми план бе да ги изстрелям от покрива на Бъкшоу — светлинно зрелище, което щеше да се види ясно и на километър в Бишъпс Лейси, моят коледен подарък за селото, така да се каже — подарък, за който щеше да се говори дълго след като Санта Клаус отлетеше към мразовития север.
Щях да сътворя огнени водопади, които да засрамят и северното сияние: изящни въртележки от горещ и студен огън във всеки възможен цвят. За това щеше да се погрижи химията!
През следващите месеци планът ми се разрасна и вече включваше и мерки за залавянето на самия брадат старец, с което веднъж завинаги щях да затворя устите на тъпите си сестри.
Докато приготвях химичните съставки, изведнъж настроението ми се помрачи. Чак сега ми хрумна, че може би ще е непочтително да организирам подобно пищно празненство, при условие че в къщата има мъртвец. Макар че най-вероятно щяха да изнесат тленните останки на Филис Уивърн преди Дядо Коледа да дойде, не исках да ме обвинят в липса на тактичност.
— Еврика! — възкликнах аз, докато подреждах в спретнати редици саксиите, взети назаем от оранжерията. — Сетих се!
Щях да направя гигантска ракета в памет на Филис Уивърн! Да, точно така — ослепителен и оглушителен финал на представлението.
Открих формулата, разработена от господина с превъзходното име Бигот, в стара книга в библиотеката на чичо Тар. Нужно бе само да добавя точното количество антимон и шепа метални стружки към основната рецепта.
Двайсет минути работа с пила върху един много удобен радиатор ми набавиха първата от двете съставки — другата се намираше в бутилка в ръката ми.
От няколко листа амбалажна хартия и празен кашон спретнах възхитителна опаковка и ракетата стана готова за нула време.
След като десертът бе готов, дойде време да се заема и с основното ястие. Това беше опасната част и трябваше да внимавам с всяко свое движение.
Поради риска от експлозия, калиевият хлорид трябваше да се смеси неимоверно внимателно в съд, в който няма да хвръкнат искри.
За щастие, се сетих за алуминиевия комплект салатиери, който леля Фелисити подари на Фели за последния й рожден ден.
