Преследваният полностью

Искаше и се да се махне от него и от звука на климатичната инсталация и от подносите, пълни с мръсни чинии. Заради г-н Розен остана. Ако се окажеше, че има нужда от нея. Или, за да научи нещо, което г-н Розен би искал да знае. Тя би направила всичко за г-н Розен.

— Е, добре — рече Мел, като стана и прекоси стаята. — Как се казваше пехотинецът?

— Дейвид.

— Дейвид. Когато Дейвид се върне, кажи му да почака.

— Той ще се връща ли?

— Може да съм слязъл долу за малко.

Влезе в 823-та, като свали кърпата от себе си.

БМВ-то изглеждаше така, като че ли бе прекосило с взлом границата с Ливан: цялото надупчено и с изпотрошени задни фарове. Само стъклата не бяха засегнати. Ето защо Валенцуела реши, че е стрелял пехотинецът. Ако Рос се беше опитвал да улучи някого, той щеше да изпотроши стъклата. Но защо пък пехотинецът?

Намираха се някъде в района на Тел Авив, в Рамат Ган58, бе казал Рашад. БМВ-то беше паркирано под една сграда в строеж и бе невидимо откъм улицата. Теди Кас беше отишъл до гарата — на около половин миля на запад — подминали я бяха — за да наеме нова кола. На задната седалка Рашад си приказваше с момчето. Валенцуела беше излязъл от колата и разглеждаше, като някакъв инспектор, незавършената сграда.

Щом Теди се върнеше с новата кола, щяха да прехвърлят в нея от багажника на БМВ-то оръжието и експлозивите. Щяха да я използват временно, докато намереха някоя без документи. Човекът в квартал Атиква, който им бе продал оръжието, бе казал, че може да намери хубава кола. Даже може би американски модел. Сутринта, когато бяха при него, за да си вземат оръжието и експлозивите, той беше разгледал БМВ-то. Прокарал бе ръка по хлътналата ламарина и червената боя по решетката — тогава тя все още не беше надупчена — и бе заключил: „Само че ще ви струва седем хиляди лири на седмица. Хиляда долара.“ „Готово“, отвърнал бе Рашад.

Щяха да зарежат БМВ-то тук. Рашад можеше и да се обади на човека, от когото бе наел колата и на когото плащаше по петстотин на седмица, и да му съобщи, откъде да си я прибере. А можеше и да не му се обади.

Рашад, който си говореше с момчето, възкликна:

— Наистина ли? Значи ги наричат Черните пантери?

Мати кимна със сериозно изражение.

— Не са като вашите Черни пантери, но така им казват. Имаше едно място в Ерусалим на ул. „Кинг Джордж“, където се събирахме, отивахме да пийнем по нещо и да си побъбрим. Всички знаеха, че там е сборището на Черните пантери.

— Не се майтапиш, нали? — попита Рашад.

— Не, не се майтапя. Тъмнокожите сефарадими се наричаме така.

— Все същото е навсякъде — рече Рашад.

— И навсякъде правят едно и също с теб — допълни Мати. — Вкарват те в затвора.

— Хайде де — каза Рашад. — Ти бил ли си в затвора?

— Да, през май миналата година правихме демонстрации в Ерусалим.

— Е, само сте се опитвали да накарате хората да ви чуят нали? Да изразите онова, в което вярвате.

— Бяхме пред Кнесета59, за да говорим със Сапир, министъра на финансите. Полицията дойде и започна да ни бие с палки. В затвора се държаха с нас както с животни, не ни даваха никаква свястна храна. И в Хайфа бях, но преди това. Арестуваха ме, защото обрах един богат турист, откраднах му фотоапарата и часовника. Човече, девет месеца прекарах в Хайфа.

— Невероятно! — удиви се Рашад. — Да срещнеш чак тук някой, който също здравата е загазил. Където и да отидеш, все е едно и също. Ами онзи, за когото работиш сега? Той натяква ли ти го?

— Г-н Розен, ли? — Мати присви рамене. — Той не ми създава никакви проблеми.

— Думата ми беше за онзи в хотела — уточни Рашад. — Не работиш ли за нето?

— Онзи ли? Той е една дебела свиня. Само те гази.

— Да… и се чудя защо г-н Розен работи за него.

— Не, обратното е — рече Мати. — Дебелият работи за г-н Розен.

— Ами?! — Рашад поклати недоверчиво глава. — Дебелият плаща нещо на Розен, не е ли така?

— Така е.

— Тогава Розен работи за дебелия. Не можем да го разберем. Виждаш ли този човек отвън? Знаеш ли, той беше приятел на г-н Розен в Щатите. Отдавна не са се виждали. Иска да си поприказва с г-н Розен, но дебелият не му дава. Разбираш ли какво искам да кажа?

— Той иска да убие г-н Розен — каза Мати.

— Не. Кой ти надрънка подобни глупости. Онзи дебелият контролира г-н Розен. Хванал го е здраво за топките, както казваме там, откъдето идвам. А този господин отвън, иска да поприказва с г-н Розен и да му каже, спокойно, човече, никой не ти се сърди. Върни се в къщи. Но онзи дебелият е напълнил главата на г-н Розен с разни тъпотии. Г-н Валенцуела иска само да изясни нещата. Само че, по дяволите, г-н Розен си има и някакъв ненормален, който стреля по нас и искаше да ни убие.

— Пехотинецът беше — каза Мати.

— Да, а ти видя ли някой от нас да отвръща на стрелбата? Не, ние не искаме да убиваме г-н Розен. Искаме да говорим с него. Но не знаем къде е.

Рашад гледаше момчето, а то си хапеше устната цялото пребледняло.

Валенцуела дойде при колата, но продължаваше да гледа към улицата.

— Теди идва. Изкарай Али Баба, за да си поговорим.

— Ние вече си поговорихме — каза Рашад. — Мати ми е приятел.