Тя си мислеше за пехотинеца. Г-н Розен бе казал, да, той е тук, всичко е наред. Но тя знаеше, че не е, поне не всичко беше наред, защото Мати не се беше върнал.
Спомни си за един неин приятел на име Омри, който работеше като офицер, отговарящ за сигурността на полетите на Ел Ал55. Той беше застрелял един терорист и беше арестувал друг по време на опит за отвличане на самолет. Това беше преди повече от три години. Не знаеше какво прави Омри сега, нито пък защо се беше сетила за него. Може би пак и се искаше да го види. Може би пехотинецът й напомняше за него, въпреки че никак не си приличаха.
Мел Банди я смути малко, когато влезе в стаята само по кърпа, увита около кръста му й с едно списание, което захвърли на дивана. Не можеше да разбере как човек с тяло като неговото можеше да се мота насам-натам полугол. Даже хората на плажа щяха да се зазяпват в него; той беше толкова бял. Тя трябваше да се прави, че не забелязва голотата му.
— Цигарите ви са на масата.
— Виждам.
Той пак си приготвяше питие; винаги правеше така след баня, преди да се облече.
— Онези мъже не бяха във фоайето — рече Тали.
— Вероятно още преследват онзи, как му беше името?
Както обикновено Мел Банди се разположи на дивана, като вдигна единия си крак върху възглавниците. Тали можеше да види месата от вътрешната страна на крака му.
— Не би трябвало да му отнеме толкова много време да отиде до Хайфа и да се върне — продължи Тали, — даже ако беше тръгнал пеша.
Мати трябваше да отиде до археологическите разкопки в центъра и когато се увереше, че никой не го гледа, да хвърли пакета в изкопа.
— Обикаля с мерцедеса по Дизенгоф — рече Мел — и сваля гаджета.
— Трябваше веднага да се върне обратно — Тали отиде до прозореца и се загледа в колите по ул. Хайаркон. — Може да не са тръгнали след него.
— А може и да е избягал — каза Мел. — Рози чак такова доверие ли му има, че му дава мерцедеса!
— Г-н Розен си купи нов — отвърна Тали. — Вероятно ще продаде този, който използваме сега, ще ме помоли да пусна обява във вестник „Пост“.
От прозореца всички коли изглеждаха еднакви.
— Мати трябваше вече да се е върнал — повтори Тали.
— Ти спиш ли с Мати?
— Не, не спя с него. Той ми е приятел.
— Не спиш ли с приятелите си?
— Не, познавам го от много отдавна, още когато преподавах в
— Надявам се, че не си му преподавала английски.
— Не, преподавах му иврит. Мати е йеменец, но живееше със семейството си в Бейтлахм, някогашния Витлеем. Тогава Мати беше още дете. Хората в онзи край бяха един ден йорданци, а на следващия — израелци. Така ставаше през войната в 67-ма. — Тали сви рамене. — Затова бе създадено едно такова място, наречно Улпан, където ги учехме на иврит. Идваха и хора от Европа, отвсякъде. Работих там след като се преместих от Беершеба57 и докато учех в университета.
— Преподавала ли си иврит на Рози?
— Не — тя поклати облекчено глава с невинна физиономия, докато обмисляше следващите си думи. — След казармата отидох да работя за Ел Ал, като стюардеса. Тогава срещнах г-н Розен. — Усмихна се. — Приказвахме си през цялото време от Ню Йорк до Атина. Няколко дни по-късно се срещнахме тук, в „Пал“, където беше отседнал. Пак си поприказвахме. — Отново се усмихна. — Много се смях на онова, което той ми разказваше. После, да, беше след няколко седмици; видях го в ресторант „Манди“. Дойде при нас и ме попита, дали искам да работя за него.
— Като каква?
— Като негова секретарка.
— Спиш ли с него?
— Не, не спя с него — отвърна тя раздразнено. — Защо непрекъснато ме питате дали спя с този или онзи. Ще спя, с когото си искам.
— Това е добре — рече Мел. — Така и би трябвало да бъде. Искаш ли да си легнем?
— Не, не искам да си легнем.
— Не обичаш ли да се чукаш?
— Обичам да се любя, но не обичам, както го казахте, да се чукам. Какво значи това? Нещата би трябвало да стават естествено.
— Каква е разликата — възрази Мел. — Ако си с някого, който не те възбужда, затвори си очите и си представяй, че е друг. Правила ли си така някога?
Тя не отговори и той продължи:
— Слушай, нямам предвид нещо екзотично. Съгласен съм и на обичайния начин от време на време.
— Тук съм по работа — отряза го Тали, — да върша разни неща, като например да се обаждам по телефона, да пиша писма или пък да ви развеждам из Тел Авив. И Мати, и аз ще се радваме да ви заведем, където пожелаете. — Искаше да бъде честна, без да го обижда. — Личният ми живот обаче не влиза в задълженията ми.
— Е, можем да почакаме — отвърна Мел.
Какво значеше това? Тали не го разбираше. Искаше й се да му каже, че човекът, който бе идвал вчера, е прав. Г-н Банди приличаше на избелели кучешки лайна. Как го беше казал? Цяла купчина. Стига избелелите кучешки лайна да можеха, да се държат егоистично и да не се съобразяват с чувствата на другите.
