— Последния път, когато бях в този хотел — каза Дейвис, — Кисинджър бе пристигнал, за да се срещне с Рабин. Някои от нас бяха доведени тук, за да подпомогнат охраната.
— Беше през август — рече Розен. — Спомням си, оградили бяха цялото това място с въжета — даже и басейнът не можеше да се ползва, в случай, че жена му решеше да поплува. Разкараха всички гости от последните два етажа. Все хора с резервации — направо ги изритаха. Управителят тогава ми каза: „Съжалявам за притеснението, г-н Розен. Уредили сме да се преместите в една стая на третия етаж.“ А аз му отюворих: „Г-н Финк, недейте така. Вие сериозно ли говорите? Живея тук от две години и половина, харча около двайсет хиляди лири месечно, а този тип идва веднъж или два пъти в годината и искате да ми вземете апартамента и да го дадете на някакви правителствени лакеи? На някакви си шибаняци от охраната?“ И добавих: „Г-н Финк, това световноизвестният хотел «Кинг Дейвид» ли е или второкласен мотел?“ През цялото време, докато Кисинджър беше тук, в стаята ми имаше човек от специалните служби, но не се преместих.
— Аз пък бях във фоайето, ей там до рецепцията — рече Дейвис. — Всички бяха застанали мирно, целият обслужващ персонал и почетните лица. Кисинджър влезе, заедно с военния адютант на Рабин и с няколко от своите помощници. Застана ей там и започна да се оглежда. За момент настъпи пълна тишина. И точно тогава в тишината някой пръдна.
— Хайде де…
— Това е моята история от хотел „Кинг Дейвид“.
— Хващам се на бас, че знам кой е бил — каза Розен. — А ти нима си дошъл чак в Ерусалим, за да ми разкажеш историята си от хотел „Кинг Дейвид“?
— Не, исках да ви питам нещо — отвърна Дейвид. — Защо досега не сте избягали? Защо не сте напуснали страната?
— Щях да го направя, но ми няма паспортът-каза Розен.
— Да не сте го изгубили?
— Нещо такова. Знам къде е, у кого е, но ми е трудно да открия този човек.
— Отидете в посолството и им кажете, че сте го изгубили.
— Ако се наложи, ще го направя. Ще изчакам още малко.
Дейвис нищо не отговори.
— И ти дойде чак дотук, за да ме попиташ за това? Можеше да ми го кажеш по телефона.
— Дойдох, за да ви направя едно предложение — отговори Дейвис. — Нещо, което може би ще ви заинтересува.
— Ами аз приемам всякакви предложения — рече Розен. — Доколкото виждам, единственото, което мога да направя засега, е да се завра в леглото и да се завия през глава.
— Обадихте ли се на адвоката си?
— Добре си поприказвахме. Казах му какво се е случило, а той ми отговори: „Ами, виждаш ли?“ После каза, че всеки момент ще се върнат при него и той ще бъде между чука и наковалнята, защото не им е съобщил, че съм се обаждал. Рекох му, Мел, кажи им за кого работиш, може би ще те разберат. Мел беше много разстроен. Рекох му: „По дяволите, Мел, остави парите в сейфа на хотела и си заминавай. Разбери се с г-н Шапира, управителя на хотела, че ще мина да си ги прибера по някое време“. Но той отговори, не, щял да остане, докато си получа парите. Каза, че не бих могъл да припаря до хотела, без те да ме видят. — Розен кимна, поглеждайки към Дейвис. — Знам какво ще кажеш, а и аз самият не преставам да мисля за същото. Не му се ще да изпусне парите. Знае, че пречукат ли ме, парите ще са негови. Ще се върне и ще им каже, че ми е платил в деня, преди да ме убият. Боже мой, не знам — искаш ли нещо за пиене?
— Не сега, освен ако вие не искате — отвърна Дейвис.
— Не, в никакъв случай.
— Твърдите, че адвокатът ви е нервен. Ами какво ще стане, ако онези пак отидат да го посетят? — попита Дейвис? — Рашад и… които и да са другите.
— Ще им разкаже онова, заради което е дошъл чак в Израел да ми го съобщи лично и което накрая ми каза по телефона — отвърна Розен. — Вече но съм президент на шибаната си компания. Ето това имаше да ми каже. Онези от управителния съвет са гласували да ме изхвърлят, хората, които аз вкарах. Оставих ги да купят дялове. Мел казва, че след като са ме
— Вие с ипотеки ли се занимавате?
— Работя на борсата — поясни Розен. — Осигуряваме си ипотеки, одобрени от правителството, обикновено за евтини сгради около Детройт, после ги продаваме на банки от други щати срещу печалба от процент, процент и четвърт.
— Нищо не разбирам — рече Дейвис. — Никога не съм имал собствена къща.
— Работата е в документите. Наемаш счетоводители и адвокати като Мел, кучия му син. Той ще им каже — на онези, по които ти стреля — че е влязъл във връзка с мен, за да ми съобщи, че съм вече вън от играта, това е всичко. И че няма повече работа с мен.
— Адвокатът ми обясни нещичко как сте свидетелствали срещу някого в съда — рече Дейвис. — Но и това много не го разбрах.
