Пробудена любов полностью

Докосна с показалец тъч пада на лаптопа и логото на Windows XP изчезна от екрана. Имаше ново съобщение в електронната му поща. От Сарел. Прочете го три пъти, преди да се опита да напише нещо.

Отговорът, който изпрати накрая, гласеше:

Всъщност… не искаше да я види никога вече. Е, поне не скоро. Не искаше да вижда никакви жени, независимо на коя раса са представителки, освен Уелси, Мери, Бет и Бела. В живота му не можеше да има и намек за сексуалност, докато не се примиреше с онова, което му беше сторено преди почти година.

Излезе от електронната поща и отвори нов документ. Пръстите му се спряха над клавиатурата само за миг. После започнаха бързо да пишат.

Зейдист извърна глава и погледна часовника — десет часа сутринта. Десет… Колко часа бяха минали? Шестнайсет…

Затвори очи. Беше така изтощен, че едва дишаше. Лежеше по гръб с разтворени широко крака и отпуснати ръце, откакто се бе откъснал от Бела може би преди час.

Струваше му се, че е минала година, откакто беше влязъл в спалнята си предишната нощ. Вратът и китките му горяха, защото тя се бе хранила безброй пъти от него, а долу бе ожулен и наранен. Въздухът около тях бе пропит с мириса на обвързването, а чаршафите бяха мокри от кръвта му и другата негова течност, от която тя имаше нужда.

Не би заменил нито миг от това време за нещо друго. Затвори очи и се запита дали вече може да заспи. Умираше от глад — нуждаеше се и от кръв, и от храна. Склонността му да гладува, за да държи сетивата си изострени, не можеше да победи нуждата му. Обаче не можеше да помръдне.

Усети ласка в долната част на корема си, отвори с мъка клепачи и погледна Бела. Хормоните отново бушуваха в нея и в отговор той се втвърди за пореден път.

Зейдист се опита да се обърне на една страна, за да бъде там, където имаха нужда от него, но бе прекалено слаб. Бела се притисна в тялото му и той се опита да се повдигне, но главата му сякаш тежеше тонове.

Хвана ръката й и я дръпна върху себе си. След като го възседна, тя го погледна шокирана и понечи да слезе от него.

— Всичко е наред — промълви той с дрезгав глас. Прочисти гърлото си, но това не помогна. — Знам, че си ти.

Устните й докоснаха неговите и той я целуна в отговор, макар да не можеше да повдигне ръка, за да я притисне до себе си. Господи, обожаваше да я целува. Обичаше да усеща устните й, доближаването на лицето й до неговото, дъха й, нея. Това ли се бе случило през тази нощ? Беше се влюбил?

Мирисът на обвързването, полепнал и по двама им, му даде отговора на този въпрос. Осъзнаването на този факт преди би го шокирало, но в момента бе така изтощен, че нямаше сили да се съпротивлява.

Бела се повдигна и той се плъзна в нея. Макар и останал без сили, Зейдист изстена в екстаз. Не можеше да й се насити и знаеше, че причината не е в нуждата й.

Тя го яздеше, облегнала длани на гърдите му. Бедрата й намериха правилния ритъм, тъй като неговите не можеха повече да помръднат. Усети, че е готов за поредната експлозия, особено когато гледаше как гърдите й се полюшват при всяко движение.

— Толкова си красива — каза дрезгаво.

Тя спря, наведе се и го целуна, а тъмната й коса ги обгърна нежно, сякаш да запази тайната им. Изправи се отново и той й се възхити. Тя грееше от здраве и жизненост, сияеше от любовта и секса, които бе получила… Жената, която той… Обичаше. Да, обичаше. Точно тази мисъл бе в главата му, когато отново се изля в нея. Бела се отпусна тежко отгоре му, потрепери, издиша шумно и така внезапно нуждата премина. Бушуващата женска енергия излезе от стаята като живо същество. Бурята бе преминала. Тя въздъхна от облекчение, размърда бедра и откъсна великолепната си сърцевина от него. Ерекцията му се отпусна безжизнена на корема му и той усети студа в стаята — толкова неприятен в сравнение с нейната топлина.

— Добре ли си? — попита Зи.

— Да… — прошепна Бела, легна до него и започна да се унася в сън. — Да, Зейдист, да…

Той си помисли, че тя ще има нужда от храна. Трябваше да стане, за да й донесе.

С усилие на волята си пое дълбоко дъх, после втори… и трети. И накрая успя да повдигне горната половина на тялото си от матрака. Зави му се свят, пред очите му причерня, цялата стая се завъртя — мебелите, подът, таванът и стените смениха местата си и вече не беше сигурен къде се намира.

Световъртежът се засили, когато спусна крака на пода, а щом се изправи, изгуби равновесие. Политна към стената, удари се болезнено в нея, но се задържа прав, като стисна с всички сили завесите.

Когато беше готов, се върна при Бела и макар и трудно, я взе на ръце. Нуждата му да се грижи за нея беше по-силна от изтощението му. Занесе я до двете сгънати одеяла в ъгъла, положи я грижливо да легне, после я зави със завивката, която много отдавна бяха избутали на пода. Обърна се и в този момент тя го хвана за ръката.