— Трябва да се нахраниш — каза Бела и се опита да го дръпне към себе си. — Вземи вената на шията ми.
Господи, изкушаваше се.
— Ще се върна — каза и отиде със залитане до гардероба. Обу чифт боксерки, взе мръсните чаршафи от леглото и излезе.
Фюри отвори очи и осъзна, че не може да диша.
Предполагаше, че трябва да е така, след като бе заровил лице в купчина одеяла. Освободи устата и носа си и се опита да фокусира погледа си. Първото, което видя на около петнайсетина сантиметра от главата си, беше пепелникът, пълен с угарки от ръчно свити цигари. На пода.
Чу стон, повдигна се, обърна глава и едва не удари лице в стъпалото на Ви. Зад него видя бедрото на Бъч.
Не можа да сдържи смеха си, който принуди ченгето да вдигне замаян поглед от възглавницата. Изгледа първо себе си, после Фюри. Премигна два пъти — като че ли се надяваше наистина да се събуди.
— О, господи — каза с толкова дрезгав глас, че думите му едва се долавяха. След това погледна Вишъс, който лежеше до него, като че ли в безсъзнание. — О… Това е прекалено откачено.
— Успокой се, ченге. Не си чак толкова привлекателен.
— Щом казваш. — Потърка лице. — Което обаче не означава, че ми е приятно да се събудя в леглото с двама мъже.
— Ви ти каза да не се връщаш.
— Вярно е. Там ми е грешката.
Нощта беше много дълга. Когато вече не можеха да понасят допира на дрехите до кожата си, изгубиха всякакви скрупули. Трябваше да изтърпят периода на нужда. Палеха цигара след цигара червен дим, пиеха чаша след чаша водка и се уединяваха в банята, за да се облекчат.
— Свърши, значи? — попита Бъч. — Кажете ми, че е свършило.
Фюри стана от леглото.
— Да. Така мисля.
Взе един чаршаф и го хвърли на Бъч, който покри себе си и Вишъс. Ви дори не помръдна. Спеше като мъртъв, легнал по корем, и похъркваше тихо.
Ченгето изруга и се намести по-удобно — подпря възглавницата си на таблата и се облегна на нея. Търка главата си, докато косата му не се изправи, и се прозя така широко, та Фюри се уплаши, че челюстта му ще се счупи.
— По дяволите, вампире, никога не съм си мислил, че ще го кажа, но нямам никакво желание за секс. Слава богу.
Фюри облече набързо някакъв анцуг.
— Искаш ли храна? Ще отида до кухнята.
Очите на Бъч изразиха блаженство.
— Наистина ли ще я донесеш чак дотук? Искаш да кажеш, че няма да ми се наложи да помръдна?
— Ще ми дължиш услуга, но да, готов съм да направя това за теб.
— Ти си бог.
Фюри облече набързо тениска.
— Какво искаш?
— Каквото има в кухнята. По дяволите, направи ми услуга и довлечи целия хладилник тук. Умирам от глад.
Фюри слезе на долния етаж и се канеше да опустоши кухнята, когато чу шум откъм пералното помещение. Отвори вратата.
Зейдист поставяше мръсни чаршафи в пералнята.
И, Господи, изглеждаше ужасно. Стомахът му бе хлътнал, хълбоците му стърчаха, сякаш щяха да пробият кожата, гръдният му кош приличаше на разорано поле. Трябва да бе изгубил от пет до седем килограма за една нощ. Китките и вратът му бяха така нахапани, като че ли някой се бе опитал да го изяде жив. Но… от него лъхаше ароматът на екзотични подправки. Беше спокоен и уравновесен — нещо толкова различно от обичайното му състояние, че Фюри се запита дали сетивата му не му играят някой мръсен номер.
— Братко? — каза той.
Зи не вдигна поглед.
— Знаеш ли как да накараш това нещо да работи?
— Да. Поставяш малко прах в онова чекмедже и завърташ… Чакай, дай да ти помогна.
Зи напъха чаршафите и отстъпи назад с очи, все още приковани в пода. Когато пералнята започна да се пълни с вода, Зи измърмори „благодаря“ и тръгна към кухнята.
Фюри го последва със сърце, заседнало в гърлото. Искаше да го попита дали всичко е наред, и то не само с Бела.
Опитваше се да подбере внимателно думите си, когато Зи извади от хладилника печена пуйка, откъсна бутчетата й и побърза да забие зъби в едното. Задъвка бързо. Късаше лакомо месото със зъби и в мига, в който оглозга едната кост, направи същото и с втората.
Продължаваше да пъха залъци в устата си, докато в същото време режеше тънки ивици от пуешките гърди. Внимаваше да занесе само от най-доброто месо на Бела. Самият той изяде онова, което беше близо до костта, тъй като не му се стори достатъчно добро.
От какво друго имаше нужда тя? Нуждаеше се от калорична и питателна храна. Трябваше да й занесе и нещо за пиене. Върна се при хладилника и започна да вади всичко и да го оглежда.
— Зейдист?
Господи, беше забравил за присъствието на Фюри.
— Да — каза и извади купа готово картофено пюре „Тапъруеър“.
Пюрето изглеждаше добре, макар че би предпочел да й занесе такова, приготвено от самия него. Не че знаеше как да го направи. Господи, не можеше да чете, да включи пералната машина, нито да готви.
