Пробудена любов полностью

— Защото трябва да го знаеш. Виж, били са въоръжени до зъби и не са имали разрешителни за нито едно от оръжията. Всичките са купени на черно и нямат сериен номер. Няма начин да ги пуснат под гаранция до сутринта. Нито един обществен защитник не е толкова добър. Ти трябва да ги измъкнеш.

О. отново хвърли поглед наляво и надясно и зави по някаква алея с размерите на футболно игрище. Да, в този квартал определено нямаше скрито местенце. Трябваше да отиде до мястото, където „Торн авеню“ се вливаше в „Белман роуд“, и да остави пикапа в онзи затънтен квартал.

— О.?

— Има неща, които трябва да свърша.

У. се закашля така, сякаш с мъка преглъщаше ругатните, които напираха на езика му.

— Не се обиждай, но не мога да си представя нещо по-важно от това. Какво ще стане, ако нашите момчета се забъркат в някоя свада в ареста? Искаш ли черната им кръв да потече, та някой от надзирателите да се досети, че не са хора? Трябва да се свържеш с Омега и да му кажеш да ги призове обратно при себе си.

— Ти го направи. — О. натисна педала на газта, макар да се спускаше надолу по склона.

— Какво?

— Свържи се с Омега. — Спря в края на „Торн“ и зави наляво. На тази улица имаше редица семейни магазинчета и той паркира пред едно от тях.

— О.… Подобен род молба трябва да идва от водача на лесърите. И ти го знаеш.

Зает с мислите си, О. не изключи веднага двигателя.

Страхотно. Точно каквото искаше. Да прекара още време в компанията на онова копеле, техния господар. По дяволите, не можеше да живее повече така, без да знае каква е съдбата на съпругата му. Нямаше време за глупостите на обществото.

— О.?

Облегна глава на кормилото. И я удари два пъти.

От друга страна, ако контактът с хората в полицейското управление се превърнеше в проблем, щеше да рикошира върху него и Омега сам щеше да го потърси. В какво положение щеше да се озове тогава?

— Добре. Ще се видя с него сега. — Изруга и отново запали двигателя. Преди да потегли, хвърли поглед нагоре и надолу по „Торн авеню“.

— И, О., загрижен съм за членовете на обществото. Трябва да се срещнеш с тях. Нещата се изплъзват от контрол.

— Ти се занимаваш с проверките.

— Искат да видят теб. Оспорват лидерството ти.

— У., знаеш какво се случва с приносителя на лоши новини, нали?

— Моля?

— Прекалено многото лоши новини са смъртоносни за вестоносеца. — Сложи край на разговора, затвори телефона и натисна педала на газта.

Фюри седеше на леглото си. Беше така напрегнат от нуждата да прави секс, че едва успя да напълни отново чашата си с водка. Ръцете му трепереха неудържимо и бутилката и чашата звънтяха. По дяволите, целият матрак се тресеше.

Погледна Вишъс, който седеше облегнат на таблата, и поклащаше глава в такт с „Клането“4 на Фифти Сент. Братът беше нервен и нещастен като него.

Бяха минали пет часа от началото на периода на нужда на Бела и телата им бяха изцяло в плен на инстинкта, докато мозъците им тънеха в мъгла. Не можеха да преодолеят необходимостта да стоят в имението, а нуждата на Бела ги теглеше към себе си, парализираше ги. Можеха единствено да благодарят на Бога за червения дим и водката „Грей Гуус“. Вцепенението им помагаше, макар и не напълно. Фюри се опитваше да не мисли за онова, което ставаше в спалнята на Зи. Защото, след като той не се върна, за тях стана очевидно, че Бела използва тялото му, а не морфина.

Господи… те двамата. Заедно. Отново и отново…

— Как си? — попита Ви.

— Също като теб, приятелю. — Отпи щедра глътка алкохол, тялото му се понесе изгубено, удавено в еротичните усещания и фантазии. Хвърли поглед към вратата на банята.

Канеше се да стане и отново да потърси уединение там, когато Вишъс каза:

— Мисля, че имам проблем.

Фюри се засмя.

— Това няма да продължи вечно.

— Не, имам предвид… Нещо не е наред с мен.

Фюри присви очи. Лицето на Ви изглеждаше напрегнато, но като се изключеше това, си беше същото, както обикновено. Красиви черти, козя брадичка и татуировки на дясното слепоочие. Диамантените му очи гледаха ясно, изобщо не бяха замъглени от водката, червения дим и нуждата. В абсолютно черните им зеници грееше необятна и непонятна интелигентност — толкова мощен гений, че предизвикваше безпокойство у другите.

— Какъв проблем, Ви?

— Аз… — Вишъс прочисти гърлото си. — Само Бъч знае за това. Няма да кажеш на никого, нали?

— Да. Няма проблем.

Ви погали брадичката си.

— Виденията ми секнаха.

— Искаш да кажеш, че не можеш да видиш…

— Предстоящото. Да. Не получавам повече образи от бъдещето. Последният, който имах, бе преди около три дни, точно преди Зи да се втурне да спасява Бела. Видях ги заедно в онзи „Форд Таурус“. И тук. И след това… нищо.

— Случвало ли ти се е и преди?

— Не. Също така, вече не долавям ничии мисли. Като че ли дарбата ми си е отишла.