Пробудена любов полностью

— Е? — попита. — Имаш ли нужда да се нахраниш?

— Предлагаш ли ми се?

Тя преглътна.

— Да. И така… Мога ли да ти дам да пиеш?

Тъмен загадъчен аромат изпълни стаята — толкова силен, че измести мириса на червен дим. Гъстият и богат аромат на мъжки глад. Жаждата на Фюри за нея.

Бела затвори очи и се помоли, ако той я приеме, да издържи, без да заплаче.

Докато слънцето залязваше, Ривендж се взираше в траурните ленти, които украсяваха портрета на сестра му. Звънна мобилният му телефон, той погледна екрана и отговори.

— Здравей, Бела — каза тихо.

— Откъде знаеш…

— Че си ти? Номер, който не може да се проследи. — Помисли си, че тя поне е в безопасност в комплекса на братството. Където и да бе това. — Радвам се, че се обади.

— Снощи се прибрах у дома.

Рив стисна толкова силно телефона, че за малко да го строши.

— Снощи? Защо, по дяволите? Не исках да…

До слуха му достигнаха окаяни ридания на силна мъка. Страданието й стопи гнева му, дъхът му секна.

— Бела? Какво има? Бела? Бела! Да не би някой от братята да те е наранил?

— Не. — Пое си дълбоко дъх. — И недей да ми крещиш. Не мога да понеса виковете ти. Свърши се вече с твоето викане. Край.

Той си пое дълбоко дъх, за да се успокои.

— Какво се е случило?

— Кога мога да си дойда у дома?

— Разкажи ми.

Мълчанието се проточи. Беше очевидно, че сестра му вече няма доверие в него. По дяволите… Можеше ли да я обвини?

— Бела, моля те. Съжалявам… Просто говори с мен. — Отново не последва отговор и той каза: — Да не би да… — Прочисти гърлото си. — Да не би да съм съсипал нещата между нас?

— Кога мога да си дойда у дома?

— Бела…

— Отговори на въпроса ми, братко.

— Не знам.

— В такъв случай искам да отида в защитения апартамент.

— Не можеш. Казах ти отдавна, че ако има проблем, не искам двете с мамен да сте на едно място. А сега, защо искаш да си тръгнеш оттам? Само преди ден не искаше да чуеш за никое друго място на света.

Настъпи дълга пауза.

— Преминах през първия си период на нужда.

Изведнъж Рив започна да се задушава. Затвори очи.

— Беше ли с един от тях?

— Да.

Идеята да седне му се стори добра, но в стаята нямаше нито един стол. Подпря се на бастуна си и падна на колене на скъпия килим. Точно пред портрета й.

— Добре… ли си?

— Да.

— И той е изявил претенции към теб.

— Не.

— Моля?

— Той не ме иска.

Рив оголи кучешките си зъби.

— Бременна ли си?

— Не.

Слава богу.

— Кой беше?

— Не бих ти казала, дори животът ми да зависеше от това, Рив. Пак повтарям — искам да си тръгна оттук.

Боже… Първият й период на нужда я е сполетял в сграда, пълна с мъже… с безмилостни и силни воини. И Слепият крал е бил там, по дяволите.

— Бела, кажи ми, че си била само с един от тях. И че не те е наранил.

— Защо? Защото се страхуваш, че сестра ти е курва? Ужасяваш се, че аристокрацията отново ще ми обърне гръб?

— Обществото може да върви по дяволите. Обичам те… и не мога да понеса мисълта, че си била използвана от братството в момент, когато си била толкова уязвима.

Последва пауза. Той чакаше със свито сърце и гърло.

— Беше само един и аз го обичам — каза тя. — Може би ще поискаш да знаеш, че ми предложи да избирам между него и това, да ме упои с наркотици, за да не усещам болката. Избрах него. Но никога няма да ти кажа името му. И не искам никога повече да говоря за него. Пак те питам — кога мога да си дойда у дома?

Окей. Това беше добре. Поне щеше да я измъкне лесно оттам.

— Дай ми време да намеря безопасно място. Обади ми се след трийсет минути.

— Чакай, Ривендж, искам да изтеглиш молбата си за принудителната ми изолация. Ако го направиш, ще отида където кажеш, щом така ще се чувстваш по-добре. Приемаш ли сделката?

Той покри очите си с длан.

— Ривендж? Каза, че ме обичаш. Докажи го. Анулирай молбата и обещавам да бъдем екип… Ривендж?

Той отпусна ръка до тялото си и вдигна поглед към портрета й. Толкова красива и чиста. Ако можеше, щеше да я запази такава завинаги. Но тя вече не беше дете. И с всеки ден доказваше, че е много по-упорита и силна, отколкото въобще би могъл да си представи. Щом е преживяла онова и е оцеляла…

— Добре… Ще я оттегля.

— Ще ти се обадя след половин час.

Нощта се спусна и от хижата започна да се процежда светлина. У. бе стоял пред компютъра през целия ден. Чрез електронната поща и мобилния си телефон бе успял да открие всичките двайсет и осем останали в Колдуел убийци и да свика общо събрание, чийто начален час бе определен за полунощ. Щеше да потвърди разпределението по отряди и да състави група от петима, която да отговаря за набирането на нови членове.

След срещата щеше да изпрати само два Бета отряда в центъра на града. Цивилните вампири вече не посещаваха баровете така масово, както преди, защото твърде много от тях бяха отвлечени в този район и бяха намерили смъртта си в центъра за въздействие. Време беше да фокусират усилията си другаде.

След като помисли малко, реши да изпрати останалите си хора в жилищните квартали. Вампирите бяха активни през нощта. В домовете си. Трябваше само да ги открият сред хората…

— Гадно малко копеле.

У. скочи от стола.