Пробудена любов полностью

„Добре дошъл на новия пост“, помисли си той и започна да набира първия номер.

Бела вдигна гневен поглед към Рейдж, без да се тревожи, че е много по-едър от нея. Но братът като че ли изобщо не го беше грижа колко е разярена. И не се отмести от вратата на спалнята, която препречваше.

— Но аз искам да го видя.

— Сега не е най-подходящият момент, Бела.

— Колко сериозно е ранен?

— Това е работа на братството — каза тихо и спокойно Рейдж. — Остави ни да се погрижим за него. Ще те държим в течение.

— О, разбира се. Точно колкото ми казахте, че е ранен. За бога, трябваше да го науча от Фриц.

В този момент вратата се отвори широко и отвътре излезе Зейдист.

Никога не беше виждала толкова сурово изражение на лицето му. Беше пострадал лошо. Едното му око бе така подуто, че се беше затворило, устната му беше разцепена, едната му ръка беше превързана през рамото. Навсякъде по главата и врата му имаше малки рани, сякаш се беше търкалял в чакъл или нещо подобно.

Тя трепна и той я погледна. Очите му сменяха цвета си и проблясваха ту в черно, ту в жълто. После втренчи поглед в Рейдж и заговори бързо.

— Фюри най-после заспа. — Кимна към Бела. — Ако е дошла да поседи при него, пусни я. Присъствието й ще му подейства добре.

И Зейдист се отдалечи по коридора, като влачеше левия си крак зад себе си.

Бела изруга и тръгна след него, макар да не знаеше защо си прави труда. Той нямаше да приеме от нея нито кръвта, нито любовта й… И със сигурност не и съчувствието й. Нищо.

Е, освен това да си отиде.

Преди да е успяла да го настигне, Зейдист спря рязко и хвърли поглед назад.

— Ще позволиш ли на Фюри да пие от теб, ако има нужда да се нахрани?

Тя замръзна. Не само че пиеше от други, но се канеше така лесно да я сподели с близнака си. Очевидно не беше нещо специално за него. Толкова лесно заменима ли беше? Нима онова, което бяха споделили, не означаваше нищо за него?

— Ще му позволиш ли? — Жълтите му очи бяха присвити. — Бела?

— Да — отвърна тя тихо. — Ще се погрижа за него.

— Благодаря ти.

— Знаеш ли, презирам те.

— Време беше.

Тя се завъртя рязко на пети, готова да се върне с широки и уверени крачки до стаята на Фюри, когато Зейдист каза тихо:

— Получи ли вече кървене?

„О, страхотно, поредният удар.“ Искаше да знае дали е забременяла. И без съмнение, щеше да изпита облекчение, когато научеше, че не е. Каква по-добра новина за него?

Хвърли му гневен поглед през рамо.

— Имам спазми. Няма за какво да се тревожиш.

Той кимна.

Преди да е направил крачка, тя каза:

— Кажи ми нещо. Щеше ли да се ожениш за мен, ако бях родила детето ти?

— Щях да се грижа за теб и бебето ти, докато някой друг не те вземе.

— Моето бебе… Като че ли няма да е наполовина и твое? — Той не отговори и тя настоя: — Нямаше дори да го признаеш?

Зейдист скръсти ръце на гърдите си — това беше единственият му отговор. Тя поклати глава.

— Господи… Наистина си студен и безчувствен.

Той дълго я гледа втренчено.

— Никога не съм искал нищо от теб.

— О, така е. Никога за нищо не си молил. — В гласа й прозвуча болка. — Господ да ти е на помощ, ако го направиш.

— Погрижи се за Фюри. Той има нужда. Както и ти.

— Не се осмелявай да ми казваш от какво имам нужда.

Не изчака отговор. Отиде бързо до стаята на Фюри, изблъска Рейдж от прага, влезе и затвори плътно вратата след себе си. Беше така вбесена, че й трябваше секунда да осъзнае, че вътре е тъмно. Въздухът беше пропит със сладката като шоколад миризма на червен дим.

— Кой е? — попита Фюри дрезгаво откъм леглото.

Тя прочисти гърлото си.

— Бела.

От гърлото му се откъсна въздишка.

— Здравей.

— Как се чувстваш?

— Доста добре. Жив и готов за нови подвизи. Благодаря, че попита.

Тя се приближи до него с лека усмивка. Нощното й зрение разкри, че лежи върху завивките и е само по боксерки. Имаше превръзка на корема и целият беше в синини и рани. И, о, боже, кракът му…

— Не се тревожи — каза той сухо. — Тази част от крака си изгубих преди повече от век. Наистина съм добре. Щетите са само козметични.

— За какво ти е тази превръзка тогава?

— Кара задника ми да изглежда по-малък.

Тя отново се засмя. Очакваше да го види полумъртъв. Той наистина изглеждаше така, сякаш схватката е била страховита, но не беше пред прага на смъртта.

— Какво се е случило с теб? — попита.

— Намушкаха ме.

Думите му я накараха да се олюлее. Може би външният му вид лъжеше.

— Добре съм, Бела. Честно. След шест часа ще съм готов да изляза отново. — Настъпи кратка пауза. — А ти как си? Какво правиш?

— Просто исках да те видя.

— Е… Ето, добре съм.

— И да те попитам… Имаш ли нужда да се нахраниш?

Той замръзна, после протегна рязко ръка към завивката и я дръпна до хълбоците си. Тя се запита защо се държи така, сякаш трябва да крие нещо… О, ясно! Да!

За първи път го погледна като мъж. Наистина беше красив с тази великолепна гъста коса и класическите черти на лицето си.

Тялото му също беше прекрасно, с оформени мускули, каквито липсваха на близнака му. Но независимо колко добре изглеждаше, той не беше мъжът за нея.

Помисли си, че е жалко. И за двама им. Не й се искаше да го нарани.