Пробудена любов полностью

Прелетя като хала през входната врата и спря… Нямаше къде да отиде. Не знаеше адреса на обезопасеното жилище на брат си, а най-вероятно той бе отвел там мамен и догените. Не искаше да губи време да му се обажда, не и оттук.

Нямаше избор. Беше отчаяна изтощена и гневна, а идеята да се върне в имението на братството, не й изглеждаше никак привлекателна. Но нямаше да прояви глупост. Затвори очи и се дематериализира.

Зейдист свърши бързо с проститутката и се концентрира върху Бела. Тъй като кръвта му течеше във вените й, я усети да се материализира някъде в югоизточна посока. Успя да стесни местонахождението й до малък триъгълник между „Белман роуд“ и „Торн авеню“ — изключително богат квартал. Очевидно се беше върнала в къщата на семейството си.

Инстинктът му се събуди. Последното обаждане на брат й беше доста странно. Най-вероятно нещо ставаше там. Защо в противен случай Ривендж щеше да иска тя да остане при братството, след като малко време преди това бе подал молба да й бъде наложена изолация?

Тъкмо се канеше да отиде да я прибере, когато усети, че тя отново пътува. Този път се материализира пред къщата на братството. И остана там.

Слава богу. Поне засега не трябваше да се тревожи за безопасността й.

Вратата на клуба се отвори рязко и Фюри излезе отвън. Не изглеждаше добре — беше блед и вкочанен като труп.

— Нахрани ли се?

— Да.

— Трябва да се прибереш у дома и да чакаш силите ти да се възстановят.

— Вече са възстановени. Донякъде.

— Зи…

Фюри замълча. Двамата обърнаха едновременно глави към „Трейд стрийт“. В началото на улицата трима белокоси мъже, облечени в черно, вървяха право напред в редица, като че ли се приближаваха към някаква цел.

Без да си разменят и дума, Зи и Фюри се затичаха през току-що падналия сняг. Излязоха на „Трейд стрийт“ и видяха, че лесърите не преследват жертва, а се срещат с други представители на техния вид, двама от които с кестеняви коси.

Зи постави ръка на дръжката на единия от кинжалите си и втренчи поглед в тъмнокосите. Молеше се един от тях да се окаже онзи, когото търсеше.

— Почакай, Зи! — изсъска Фюри, докато вадеше мобилния телефон от джоба си. — Остани на мястото си. Ще поискам подкрепление.

— Какво ще кажеш да позвъниш, докато аз избивам тези тук. — И измъкна кинжала от ножницата си.

Спусна се към врага, скрил оръжието до бедрото си, тъй като мястото беше открито и можеха да ги видят.

Лесърите незабавно го забелязаха и заеха нападателни пози — леко приклекнали, с ръце пред гърдите. Започна да описва кръг, за да ги заобиколи, така че да останат между него и Фюри. Те обаче непрекъснато се въртяха и не го изпускаха от очи. Той се отдръпна в сенките, а те го последваха като един.

След като мракът ги обгърна, Зейдист вдигна високо, черния си кинжал, оголи кучешките си зъби и нападна. Молеше, сякаш от това зависеше животът му, когато бойният танц свърши и всички убийци са мъртви, един от тъмнокосите да се окаже с бели корени.

Зората тъкмо изгряваше, когато У. отвори врата на хижата. Пристъпи бавно вътре, наслаждавайки се на мига. Главният щаб беше негов. Сега той беше водачът на лесърите, а не О. У. още не можеше да повярва, че е събрал смелост да подаде молба до Омега за смяна на лидерството. А още по-малко, че господарят се бе съгласил с него и бе отзовал О.

Не беше в природата на У. да ръководи, но нямаше друг и подходящ. След всичко случило се предишния ден — арестът на двамата от отряд Бета, броженията и всеобщият смут — виждаше, че скоро в редиците на убийците ще цари пълна анархия. А О., който стоеше на върха, не предприемаше нищо по въпроса. Дори изглеждаше недоволен, че трябва да си върши работата.

У. беше притиснат с гръб до стената. Беше в обществото от почти два века и нямаше да позволи то да се превърне в свободен съюз на неорганизирани наемни убийци, които само от време на време да преследват вампирите. За бога, те вече започваха да забравят коя е истинската им цел. Бяха изминали три дни, в които О. не беше предприел нищо. Но в съвременния свят обществото трябваше да се ръководи от сигурна и здрава ръка. Което означаваше, че О. трябва да бъде сменен.

У. седна до грубата дървена маса и включи лаптопа. Първото, което щеше да направи, беше да свика общо събрание, на което да демонстрира силата си. Това бе едно от малкото неща, в които О. се бе справил блестящо — останалите лесъри се бояха от него.

У. извика на екрана списъка на Бета отрядите, за да избере жертва, която да послужи за урок на останалите, но го прекъсна ужасно съобщение. През изминалата нощ в центъра на града бе имало кървава схватка. Двама братя срещу седем убийци. За щастие, изглежда, че и двамата членове на братството са били ранени. Но само един от лесърите бе оцелял, така че обществото отново беше претърпяло тежки загуби.

Набирането на нови членове щеше да се окаже първостепенна задача. Но как, по дяволите, щеше да намери време? Трябваше първо да хване здраво юздите.

У. потри очи с мисълта за всичката работа, която го чакаше.