Не можеше да си представи защо би дошла да види човек с такова ниско положение като неговото. Той бе просто момче от кухнята, стоеше по-долу дори от камериерките, които почистваха личните й покои.
— Погледни ме — заповяда Господарката.
Подчини се, макар това да противоречеше на всичко, на което го бяха учили. Никога преди не му бе позволявано да срещне погледа й.
Онова, което видя, бе шок за него. Тя го гледаше така, както никоя друга жена преди нея. Похотта бе изкривила деликатните й черти, черните й очи блестяха, озарени от някакво намерение, което той не можеше да прозре.
— Жълти очи — прошепна тя. — Каква рядкост. И каква красота.
Ръката й се спря на голото му бедро. Той трепна. Чувстваше се неловко. Помисли си, че това е грешно. Не трябваше да го докосва там.
— Каква великолепна изненада си ти. Бъди сигурен, че нахраних добре онзи, който обърна вниманието ми върху теб.
— Господарке… Моля да ми разрешите да се върна на работа.
— О, ще се върнеш. — Тя прокара длан там, където бедрата му се съединяваха с хълбоците. Той подскочи и чу как ковачът тихо изруга. — Каква благодат за мен си ти! Днес кръвният ми роб стана жертва на злополука. Щом почистят помещението му, ще се нанесеш в него.
Робът не можеше да диша. Знаеше за мъжкия вампир, когото тя държеше заключен. Беше му носил храна в килията. Понякога, когато оставяше таблата на пазача му, чуваше странни звуци иззад тежката врата…
Господарката вероятно бе доловила страха му. Наведе се над него — толкова близо, че долавяше аромата, който се излъчваше от парфюмираната й кожа. Засмя се тихо, като че ли бе вкусила от уплахата му и тя й бе донесла удоволствие.
— Истината е, че нямам търпение да те имам. — Обърна се да си върви и изгледа втренчено ковача. — Не забравяй какво ти казах или ще те изгоня навън след изгрева на зората. Не трябва да допуснеш никаква, дори най-малката, грешка с иглата. Кожата му е прекалено съвършена, та да бъде обезобразена от невнимание.
Татуирането бе привършено скоро след това и ковачът отнесе със себе си единствената свещ, а робът остана завързан за масата в мрака. Когато осъзна новото си положение, се разтресе от отчаяние и ужас. Сега вече заемаше възможно най-ниското стъпало и бе жив единствено за да храни другиго… И само Господ знаеше какво още го чака.
