Пробудена любов полностью

Взе си назад думата „почти“. Зейдист винаги е бил изключително слаб, ужасно мършав. Но сега бе просто кожа и кости. Кога се бе случило това? Спомни си, че когато изпълняваха ритуала райт за Рейдж, те всички бяха голи в Гробницата и Зи със сигурност не приличаше на скелет. А това бе само преди около шест седмици…

Точно преди Бела да бъде отвлечена.

— Зейдист? Събуди се, братко.

Зи се размърда и отвори бавно черните си очи. Обикновено се събуждаше рязко дори от най-малкия шум, но се бе нахранил и това го правеше муден.

— Открили са я — каза Фюри. — Намерили са Бела. Била е жива, поне рано тази сутрин.

Зи премигна два пъти — като че ли не бе сигурен дали не сънува. След това надигна горната половина на тялото си от пода. Халките на зърната му уловиха светлината, идваща от коридора, докато разтъркваше лицето си.

— Какво каза? — попита с дрезгав глас.

— Знаем къде е Бела. И разполагаме с потвърждение, че е жива.

Съзнанието на Зи се избистряше постепенно, набираше скорост като влак. С всяка секунда той заприличваше все повече на себе си, силата и зверската му жестокост се завръщаха в тялото му и той вече не изглеждаше уязвим.

— Къде е тя? — попита.

— В къща само с една стая, в гората. Един цивилен успял да избяга, защото му е помогнала.

Зи скочи на крака.

— Как да стигна до нея?

— Мъжът, който избягал, е изпратил указания на Ви по електронната поща. Обаче…

Зи вече беше до гардероба.

— Донеси ми картата.

— Обед е, братко.

Зи спря. Изведнъж от тялото му се излъчи студена вълна, в сравнение с която температурата в стаята бе приятна. Черните му очи говореха единствено за опасност, когато му хвърли поглед през рамо.

— В такъв случай изпрати ченгето. Нека отиде Бъч.

— Тор няма да му позволи…

— Глупости! Човекът може да се справи.

— Зейдист… Спри. Помисли. Бъч няма да разполага с подкрепление, а там може да има много лесъри. Искаш ли да рискуваш тя да бъде убита при неуспешен опит за бягство?

— Ченгето може да се справи и само.

— Добър е, да, но е само човек. Не можем да го изпратим там.

Зи оголи кучешките си зъби.

— Може би Тор се тревожи повече ченгето да не бъде заловено и да не изпее всичко за нас, ако го сложат на масата за мъчения.

— Хайде, Зи, Бъч знае доста неща за нас. Разбира се, че това са част от опасенията.

— Но какво, според теб, правят лесърите сега с нея, след като е помогнала на цивилния да избяга!

— Имаме по-големи шансове да я измъкнем, ако отидем всичките веднага след залез-слънце. И ти го знаеш. Налага се да чакаме.

Зи стоеше гол пред гардероба и дишаше тежко. Очите му бяха силно присвити — две цепки, пълни с омраза. Когато накрая проговори, гласът му бе злобно ръмжане.

— За Тор е по-добре да се моли тя да е още жива, когато я намеря довечера. Или ще му отрежа главата, независимо дали ми е брат, или не.

Фюри погледна черепа на пода с мисълта, че Зи вече е доказал колко умело може да обезглавява.

— Чу ли ме, братко? — озъби се близнакът му.

Фюри кимна. Имаше лошо предчувствие за това, как ще се развият събитията.

О. пътуваше по шосе 22 в своя пикап „Форд F150“, бе четири часът следобед, слънцето светеше право в очите му и той се чувстваше така, сякаш има махмурлук. Да… Освен главоболието, усещаше тръпки да пъплят по тялото му — точно както след жестоко напиване. Проклетото гъделичкане лазеше под кожата му като червеи.

Разяждащото го дълбоко съжаление му напомняше за дните, в които редовно се напиваше. Бе същото, като да се събуди до грозна жена, която презираше, но с която, въпреки това, е правил секс. Да, чувството приличаше на онова, но бе много, много по-лошо.

Плъзна длани по кормилото. Кокалчетата на пръстите му бяха здравата ожулени и знаеше, че има одрасквания по врата. Образите от деня минаваха пред очите му и го заслепяваха, стомахът му се бунтуваше. Бе отвратен от нещата, които бе сторил на любимата си.

Е, сега бе отвратен. А когато ги извършваше… смяташе, че е справедлив.

Трябваше да бъде по-внимателен. Тя бе живо същество, все пак… По дяволите, ами ако бе отишъл твърде далеч? О, боже… Не биваше да си позволява такива изстъпления. Но когато видя, че е освободила вампира, когото й бе довел, за да се нахрани, изгуби контрол над себе си. Избухна като шрапнел и парчетата се забиха право в плътта й.

Вдигна крак от педала на газта. Искаше му се да се върне, да я изкара от тръбата и да се увери, че все още диша. Обаче нямаше достатъчно време — срещата на елитните отряди щеше скоро да започне.

Натисна отново педала на газта. Знаеше, че като я види, няма да може да се откъсне от нея и тогава водачът на лесърите щеше да дойде да го потърси. Което щеше да е проблем. В центъра за въздействие цареше бъркотия. По дяволите…

О. намали скоростта и зави надясно. Пикапът излезе от шосе 22 и навлезе в тесен черен път.