Пробудена любов полностью

Срамът се засили, когато го поведоха по коридора. Тежката подутина между краката му се поклащаше неприлично при всяка негова стъпка. Сълзи се събраха в очите му и потекоха по бузите му. Един от пазачите изсумтя презрително.

Заведоха роба в друга част на замъка, в стая със здрави стени и вградени стоманени решетки. Тук имаше легло върху нисък постамент, удобно гърне, рогозка и свещници, монтирани високо в стените. Още с влизането му донесоха вода и храна. Остави ги момче от кухнята, което бе познавал през целия си живот. Момчетата, които все още не бяха преминали през преобразяването, също отказваха да го погледнат.

Освободиха ръцете му и го заключиха в новата килия.

Съкрушен и треперещ, той седна в единия ъгъл. Обгърна тялото си с ръце, защото нямаше от кого другиго да потърси утеха, и се опита да бъде мил с това свое ново, преобразено тяло… използвано така неправилно.

Люлееше се леко напред-назад и мислеше за бъдещето. Никога не бе имал права, образование и самоличност. Но преди поне бе свободен да се движи из замъка и околностите. А тялото и кръвта му принадлежаха.

Спомни си докосването на онези ръце и отново му се догади. Сведе поглед към интимните си части и осъзна, че все още долавя миризмата на Господарката, полепнала по тях. Питаше се колко ли време ще остане така подут. И какво ще се случи, когато тя се върне за него.

Зейдист потърка лицето си и се обърна на другата страна. Беше се върнала за него, да. И никога не идваше сама.

Затвори очи, за да спре спомените, и се опита да заспи. Последното, което видя, бе къщата на Бела насред покритата със сняг морава.

Домът й бе празен и самотен, макар че бе пълен с вещи. След изчезването на Бела бе изгубила основното си предназначение. Въпреки че все още бе солидна сграда и успешно задържаше вятъра, студа и непознатите, вече не бе дом.

Беше без душа.

В известен смисъл, нейната къща бе точно като него.

Зората бе изгряла, когато Бъч О’Нийл паркира кадилака във вътрешния двор. Още със слизането си чу гърмящите звуци на рап групата „Джий Юнит“ да изпълват Дупката и разбра, че съквартирантът му си е у дома. Ви не можеше да живее без рап музиката, за него тя бе като въздуха. Казваше, че ритъмът на баса предотвратява нахлуването на чужди мисли в главата му.

Отиде до вратата и набра кода. Ключалката изтрака и той бе допуснат във вестибюла, където трябваше да премине през друга проверка. Вампирите си падаха по двойните врати. Така никога не им се налагаше да се тревожат, че къщата им ще бъде залята от слънчева светлина, защото едната врата бе винаги затворена.

Портиерската къщичка, наричана още Дупката, не бе нещо кой знае какво. Състоеше се само от дневна стая, малка кухня и две спални с бани към тях. Обаче той я харесваше, както и вампирът, с който живееше. Той и съквартирантът му бяха близки като… братя.

Когато влезе в дневната, видя, че черните кожени дивани пустеят. Но на плазмения екран на телевизора вървеше предаването „Спортен център“, а във въздуха се усещаше сладкият мирис на червен дим. Което означаваше, че Фюри е в къщата или пък току-що си е тръгнал.

— Здравей, Луси! — извика Бъч.

Двамата братя се показаха откъм задната част на къщата. И двамата бяха все още в бойно облекло — кожените дрехи и тежките ботуши им придаваха вид на убийци, каквито бяха.

— Изглеждаш уморен, ченге — отбеляза Вишъс.

— Направо се чувствам изцеден.

Бъч хвърли поглед на ръчно свитата цигара, която висеше от устата на Фюри. Макар отдавна да се бе отказал от наркотиците, тази вечер едва не се поддаде на изкушението и не помоли за доза „червен дим“. Работата обаче бе в това, че вече бе здравата пристрастен към две други неща, така че бе доста зает.