Гласът на Господарката също издаваше удивление.
— Наистина е огромен!
Робът повдигна глава. На корема му лежеше огромна издутина. Никога досега не бе виждал нещо подобно.
Отпусна се отново върху масата, а Господарката възседна хълбоците му. Този път почувства как нещо влажно го поглъща. Отново повдигна глава. Тя беше отгоре му, а той бе… вътре в нея. Тя се движеше нагоре и надолу и дишаше тежко. Смътно долавяше и подновените стонове на другите двама. Тя се движеше все по-бързо и по-бързо, а гърлените звуци ставаха все по-силни и по-силни. После се чуха викове — нейният и техните.
Господарката се отпусна върху гърдите на роба. Все още задъхана, каза:
— Наведете главата му.
Един от мъжете сложи длан на челото на роба, а после го погали по косата със свободната си ръка.
— Прекрасна е. Толкова мека. И погледнете само всичките тези нюанси.
Господарката зарови лице във врата на роба и го ухапа. Той извика, като усети ужилването и поглъщането. И преди бе виждал мъже и жени да пият едни от други и това винаги му се бе струвало… правилно. Но ето че сега изпитваше болка и му се виеше свят. И колкото по-силно всмукваше тя от вената му, толкова по-силен ставаше световъртежът.
Сигурно бе припаднал, защото когато дойде в съзнание, я видя да вдига глава и да облизва устните си. Слезе от него, наметна робата си и тримата го оставиха сам в мрака. След минути влязоха пазачите, които той познаваше.
Мъжете отказваха да го погледнат, макар преди да бе в приятелски отношения с тях, тъй като им носеше бирата. Сега обаче извръщаха очи и не му говореха. Сведе поглед към тялото си и изпита срам, че продължава да е под въздействието на мехлема и че най-интимната му плът е още корава и дебела.
Влагата, която блестеше по нея, предизвика гадене в стомаха му.
Отчаяно му се искаше да каже на другите вампири, че вината не е негова, че се е опитвал с усилие на волята да застави въпросното парче плът да остане спокойно, но бе прекалено силно унижен, за да говори, докато пазачите освобождаваха ръцете и глезените му. Изправи се, но залитна, защото часове наред бе лежал по гръб, а и бе минал само ден от преобразяването му. Никой не му помогна, макар да виждаха колко му е трудно да пази равновесие. Знаеше, че не го подкрепят, защото не искат да го докоснат и дори да се приближат до него. Опита се да прикрие срамните си части, обаче оковаха ръцете му в белезници.
