Пробудена любов полностью

— Ето. Вземи си я обратно.

Бела сведе поглед към дланта си. Диаманти от „Тифани“. Носеше я от години… любимото й украшение. Това бижу бе такава голяма част от нея, че се чувстваше гола, ако не бе около врата й. А ето че сега деликатните брънки й се струваха чужди.

Опипа с пръсти един от диамантите и забеляза, че е топъл. Стоплен от неговата кожа.

— Искам да я задържиш — каза, без да помисли.

— Не.

— Но…

— Достатъчно говорихме. Или легни, или излез.

Тя пусна огърлицата в джоба на халата и го погледна. Погледът му бе втренчен в пода. Дишаше дълбоко и халките на зърната му отразяваха светлината.

„Погледни ме“, помисли си тя.

Обаче той не го направи. Бела легна на леглото и се отмести встрани, за да му направи място. Но не, той само я зави грижливо и се върна в ъгъла — настани се върху двете одеяла, сгънати на пода.

Бела гледа тавана известно време. После взе една възглавница и отиде при него.

— Какво правиш? — Гласът му бе висок, разтревожен.

Тя пусна възглавницата на пода и легна до едрото му тяло. Сега усещаше по-силно мириса му — на вечнозелени растения и неподправена мъжка сила. Потърси топлината му, приближи се плътно до него, докато челото й се допря до рамото му. Бе толкова твърд — като камък. Цялото му тяло бе твърдо, но топло и тя се отпусна. Сега, когато беше до него, усещаше отново теглото на собствените си кости, твърдия под и движението на въздуха в стаята, причинено от работата на терморегулатора. Чрез неговото присъствие тя отново се свързваше със света около себе си.

Още. По-близо.

Сгуши се в него, притисна тялото си в неговото от гърдите до петите.

Той се отдръпна рязко и се удари в стената.

— Съжалявам — прошепна тя и отново се притисна в него. — Имам нужда точно от това. Тялото ми се нуждае от… теб. От топлина.

Той скочи на крака.

„О, не.“ Канеше се да я изгони от стаята…

— Хайде — каза Зи с дрезгав глас. — Ще легнем в леглото. Не мога да понеса идеята да спиш на пода.

Ако някой някога ви е казвал, че не можете да продадете едно и също нещо два пъти, значи никога не е срещал Омега.

О. легна по корем и подпря тялото си на ръцете, които едва го държаха. Олекваше му от това положение на тялото. Гравитацията помагаше на гаденето да утихне.

Докато повръщаше, си спомни първата сделка, която бе сключил с бащата на всички лесъри. В нощта, в която бе приет в обществото, О. бе заменил душата, кръвта и сърцето си, за да стане безсмъртен и да получи разрешението да убива.

А сега бе сключил друга сделка. Господин Х. вече не играеше никаква роля. Сега О. бе водачът на лесърите.

За нещастие, сега О. също така бе човекът на Омега, мразен от всички.

Опита се да вдигне глава. Стаята се завъртя пред очите му, но той бе така силно изтощен, че дори не можеше да се почувства зле. Или може би просто не бе останало нищо в стомаха му.

Беше в хижата на господин Х. И ако се съдеше по светлината бе малко след зазоряване. Премигна, заслепен от слабото зарево, и сведе поглед към тялото си. Беше гол. И целият в синини и наранявания. В устата си усещаше горчив, отвратителен вкус.

Имаше нужда от душ.

Изправи се, като се хвана първо за един стол, а после — за ръба на масата. Краката му се огъваха и по някаква абсолютно неразбираема причина, го накараха да си помисли за стичаща се гума. Може би, защото бе течна, каквито му се струваха сега и неговите крайници.

Лявото му коляно поддаде под тежестта на тялото му и той се строполи върху седалката. Обгърна се с ръце и реши, че душът ще почака.

Господи… Светът отново бе нов! А и бе научил толкова много неща по време на повишението си. Преди промяната в статута си, не знаеше, че главният лесър е нещо много повече от обикновен водач на убийците. Всъщност Омега бе хванат в капан от другата страна и имаше нужда от канал, за да може да действа в този свят. Първият лесър бе фарът, който Омега използваше, за да намери пътя по време на прехвърлянето си. Единственото, което водачът на лесърите трябваше да направи, бе да отвори канала и да свети като фар.

Съществуваха сериозни предимства за главния в обществото на убийците. Такива, в сравнение с които номерът с парализирането на господин Х. изглеждаха като детска игра. Господин Х. Добрият стар сенсей. О. се засмя. Колкото и отвратително да се чувстваше тази сутрин, господин Х. се чувстваше още по-зле. Гарантирано.

Нещата бяха преминали гладко след рутинното пробождане в гърдите. О. се бе приземил в краката на Омега и бе помолил за промяна на режима. Бе отбелязал, че редиците на обществото оредяват и особено тези на елитните отряди. И че братството става все по-силно. Слепият крал бе наследил трона, а господин Х. не успяваше да се справи.

Всичко това бе вярно. Но не то помогна за осъществяването на сделката.

Не, тя бе сключена заради прищявката на Омега да издигне О.