Пробудена любов полностью

Тя се подчини, а той сведе поглед към палатката между краката си. Онова проклето нещо бе огромно; изглеждаше така, сякаш има допълнително оръжие в панталона си. Как би могъл да скрие подобно нещо?

Огледа леглото. И с плавно движение скочи между чаршафите.

Което се оказа болезнено лоша идея. В мига, в който легна, тя го обгърна като одеяло. Топла, мека, дишаща…

Зи изпадна в паника. Усещаше я така осезателно, плътно притисната в него, че не знаеше какво да прави. Искаше да я отблъсне. В същото време копнееше да я усети още по-добре, искаше… Да я възседне. Да я вземе. Да потъне в нея.

Желанието му бе така силно, че се видя как го осъществява — как я обръща да легне по корем, повдига бедрата й и се изправя над нея. Представи си как то прониква в нея и бедрата му започват да се движат в извечния ритъм…

Боже, бе отвратителен. Да иска да извади онова мръсно нещо и да го вкара в нея? Все едно да иска да напъха в устата й четка за миене на тоалетна.

— Трепериш… — каза тя. — Студено ли ти е?

Притисна се още по-плътно в него и той почувства гърдите й, меки и топли, да опират в ръката му. То запулсира диво, заблъска се в стената, която панталоните му представляваха.

По дяволите. Имаше чувството, че изпитва силна и неустоима възбуда.

Така ли мислиш? Да, парчето плът пулсираше, топките го боляха. Представяше си как я възсяда като бик. Но нали единствено женският страх успяваше да го възбуди, а тя не бе уплашена. Така че защо реагираше то!

— Зейдист? — тихо каза тя.

— Какво?

Четирите думи, които тя произнесе, превърнаха сърцето му в парче застинала лава от изригнал вулкан, кръвта му замръзна във вените. Но поне и онази гадост замря.

Вратата на стаята му се отвори без предупреждение и Фюри замръзна, докато събличаше тениската си през главата.

На прага стоеше Зейдист, гол до кръста. Черните му очи мятаха мълнии.

Фюри изруга тихо.

— Радвам се, че дойде. Относно снощи… Дължа ти извинение.

— Не искам да го слушам. Ела с мен.

— Зи, сгреших…

— Ела с мен.

Фюри спусна отново тениската и погледна часовника си.

— Имам урок след половин час.

— Няма да трае дълго.

— О… Е, добре.

Последва Зи по коридора с мисълта, че може да поднесе извинението си и докато вървят.

— Чуй, Зейдист, наистина съжалявам за снощи. — Мълчанието, с което брат му отговори, не бе изненада за него. — Направих грешно заключение. За теб и Бела. — Зи закрачи още по-бързо. — Трябваше да знам, че няма да я нараниш. Предлагам ти ритуала райт.

Зейдист се закова на място и му хвърли гневен поглед през рамо.

— За какво, по дяволите?

— Снощи те обидих.

— Не, не си.

Фюри само поклати глава.

— Зейдист…

— Аз съм болен. И отвратителен. Не може да ми се има доверие. И не трябва да ми поднасяш проклетите си извинения само защото си имал достатъчно ум да прозреш това.

Челюстта на Фюри увисна.

— Господи… Зи. Ти не си…

— О, за бога, ще побързаш ли, моля те?

Зи закрачи бързо към стаята си и отвори вратата.

Бела седеше в леглото, стиснала реверите на копринения халат плътно до врата си. Изглеждаше силно смутена. И толкова красива, че красотата й не би могла да се опише с думи.

Фюри гледаше ту нея, ту Зи. После спря поглед върху брат си.

— Какво става?

Черните очи на Зи бяха втренчени в пода.

— Отиди при нея.

— Моля?

— Тя трябва да се нахрани.

Бела издаде приглушен звук, сякаш бе преглътнала възклицанието си.

— Не, чакай, Зейдист, искам… теб.

— Не можеш да ме имаш.

— Но аз искам…

— Достатъчно. Излизам.

Фюри усети как го бутат в стаята. Вратата се затръшна. В последвалата тишина не бе сигурен дали иска да изкрещи победоносно, или… просто да изкрещи.

Пое си дълбоко дъх и хвърли поглед към леглото. Бела се бе свила на кълбо, притиснала колене до гърдите си.

Никога досега не бе позволявал на жена да пие от него. Не можеше да поеме този риск, тъй като се бе обрекъл на въздържание. Заради силното си сексуално желание и воинската си кръв винаги се бе страхувал, че ако допусне някоя жена до вените си, няма да може да се въздържи и ще се опита да проникне в нея. А когато ставаше въпрос за Бела, щеше да му е още по-трудно да остане безчувствен.

Обаче тя имаше нужда да пие. Освен това, каква стойност би имала клетва, която лесно може да се спази? Това бе неговото тежко изпитание и шансът му да докаже, че е способен на самодисциплина и при екстремни обстоятелства.

Прочисти гърлото си.

— Позволи ми да ти се предложа.

Очите на Бела се приковаха в неговите и изведнъж му стана тясно в собствената му кожа. Както обикновено ставаше с мъж, ако му откажат.

Извърна поглед и се замисли за Зейдист. Усещаше, че той е на пост, до вратата.

— Той вероятно няма да може да го направи. Знаеш за… преживяното от него, нали?

— Много грубо ли ще бъде, ако го помоля? — Гласът й издаваше напрежението, което я бе обзело. Конфликтът й със самата себе си само го подсилваше. — Ще бъде ли грубо?

„Вероятно“, помисли си той.

— Ще е по-добре да използваш някого другиго. — „Господи, защо не можеш да вземеш мен? Защо нямаш нужда от мен?“ — Не мисля, че е редно да помоля Рот или Рейдж, тъй като са обвързани. Може би Ви…