Пробудена любов полностью

Обаче в този момент звънна мобилният му телефон. Първото позвъняване разцепи като писък изпълнения с напрежение въздух. Второто не бе така натрапчиво. А третото дори не ги обезпокои.

Бурята, която заплашваше да се разрази между тях, отмина и на О. му просветна, че не разсъждава трезво. Той бе едър и дяволски добър в ръкопашния бой, обаче нямаше шанс срещу триковете, които владееше господин Х. А ако О. бъдеше убит или дори ранен, кой щеше да се грижи за жена му?

— Вдигни! — заповяда господин Х. — И го включи на високоговорител.

Новината дойде от друг член на елитен отряд. Трима лесъри били елиминирани встрани от шосето, само на три километра от центъра. Колата им била намерена едва ли не усукана около дървото, в което се била блъснала, а по снега се виждали следите от разпадането им.

Кучи син. Братството на черния кинжал. Отново.

Когато О. приключи разговора, господин Х. попита:

— А сега какво, ще се биеш с мен или предпочиташ да се върнеш към работата си? В първия случай ще бъдеш убит веднага. Изборът е твой.

— Аз ли съм главният тук?

— Докато ми даваш онова, което ми е необходимо.

— Затварям много цивилни тук.

— Те обаче не изглежда да предоставят много информация.

О. отиде до канализационните тръби и постави обратно капака върху третата, като през цялото време държеше господин Х. под око. След това стъпи отгоре и погледна водача на лесърите право в очите.

— Братството пази в тайна съществуването си дори от представителите на собствената си раса.

— Може би просто трябва да положиш повече усилия.

„Не му казвай да върви по дяволите — помисли си О. — Ако не издържиш това изпитание на волята, жена ти ще стане храна за кучетата.“

О. положи усилия да обуздае гнева си. Господин Х. се усмихна.

— Самоконтролът ти щеше да бъде достоен за възхищение, ако не беше единственият възможен отговор. А сега да поговорим за тази нощ. Братята ще потърсят урните със сърцата на убитите. Отиди веднага до къщата на господин Н. и вземи неговата. Ще изпратя някого до дома на А., а до този на Д. ще отида сам.

Господин Х. спря на прага.

— Относно жената. Ако я използваш като инструмент, добре. Но ако я държиш по някаква друга причина, имаме проблем. Размекнеш ли се, ще нахраня Омега с теб, парченце по парченце.

О. дори не трепна. И преди бе оцелявал след мъченията на Омега и предполагаше, че отново ще успее. Бе готов да премине през всичко заради своята жена.

— Е, какво ще кажеш? — попита водачът на лесърите.

— Да, сенсей.

Изчака колата на господин Х. да се отдалечи, а сърцето му биеше тежко в гърдите. Искаше да изкара своята жена навън и да я притисне до гърдите си, но ако го направеше, нямаше да излезе на лов за вампири. За да се успокои, почисти набързо своя „Смит & Уесън“ и го зареди. Това не му помогна особено, но поне ръцете му бяха спрели да треперят, когато свърши.

На път към вратата, взе ключовете на пикапа си и включи детектора за движение, който бе инсталирал над третата тръба. Това чудо на техниката наистина му спестяваше проблеми. Ако нещо минеше през нея, инфрачервеният лазер щеше да включи система от оръжия, стрелящи от три страни, и любопиткото щеше да се сдобие с няколко доста големи дупки.

Поколеба се, преди да тръгне. Господи, искаше да я подържи в прегръдките си. Мисълта да загуби своята жена, макар и хипотетична, го караше да губи разсъдък. Тази жена-вампир… Сега тя бе неговата причина да живее. Не обществото. Не убиването.

— Излизам, съпруго моя, така че бъди добра. — Зачака. — Ще се върна скоро и тогава ще те изкъпем. — Не последва отговор и той извика: — Съпруго моя?

Преглътна мъчително. Казваше си, че трябва да се държи като мъж, но не можеше да тръгне, без да е чул гласа й.

— Не ме изпращай без дума за довиждане.

Тишина.

Болката изпълни сърцето му и любовта, която изпитваше към нея, се примеси с горчивина. Пое си дълбоко дъх и усети как гърдите му натежаха от отчаяние. Мислеше, че вече е познал любовта, преди да стане лесър. Мислеше, че Дженифър, жената, която беше любил и пребивал години наред, е била специална. Но е бил наивен глупак. Сега вече знаеше какво е истинска страст. Тази пленена от него жена-вампир бе изгарящата болка, която го караше да се чувства отново мъж. Тя бе душата, заменила онази, която бе принесъл в дар на Омега. Живееше чрез нея, макар и да не беше жив.

— Ще се върна възможно най-скоро, любов моя.

Бела се отпусна, когато чу вратата да се затваря. Фактът, че бе наранила лесъра с мълчанието си, й достави удоволствие. Сега лудостта бе пълна, нали?

Странно, че тази лудост бе смъртта, която я очакваше. От момента, в който бе дошла в съзнание, затворена в тръбата, вече не помнеше преди колко седмици мислеше, че ще умре в резултат на мъченията като всички други, с обезобразено тяло. Но не, първо щеше да умре духът й. Докато тялото й оставаше относително здраво, същността й вече не бе жива.