Само след секунди се върна с чифт ботуши, обточени с кожа, и викторианска пелерина, която Фриц бе измъкнал от някой гардероб в къщата.
— Наистина си бърз — каза Бела, докато той загръщаше раменете й в яркочервеното кадифе.
Фюри коленичи пред нея.
— Позволи ми да те обуя.
Тя повдигна едното си коляно и той плъзна крака й в ботуша, като се опита да не мисли за това колко нежна е кожата на глезена й. И колко много го възбуждаше мирисът на тялото й. Или как би могъл да разтвори халата й…
— А сега ми дай другия — каза с дрезгав глас.
След като и двата ботуша бяха на краката й, той отвори вратата и двамата излязоха навън заедно. Снегът, който покриваше терасата, заскърца под краката им. Като стигнаха края на моравата, Бела се загърна още по-плътно в пелерината и вдигна поглед. Дъхът излизаше от устата й на бели облачета, а вятърът си играеше с червената кадифена наметка, сякаш я галеше.
— Зората наближава — каза тя.
— Да.
Фюри се питаше за какво ли искаше да разговарят, но после лицето й стана сериозно и той разбра защо бе дошла при него. Зейдист. Разбира се.
— Искам да те питам нещо за него — прошепна. — За близнака ти.
— Какво искаш да знаеш?
— Как е станал кръвен роб?
О, боже… Не искаше да говори за миналото.
— Фюри? Ще ми разкажеш ли? Бих могла да питам и него, но…
— Бавачката го отвлече, когато бе само на седем месеца. Не можахме никъде да ги открием. После научих, че е умряла две години след това. По онова време той вече е бил продаден в робство.
— Трябва да е било много трудно за цялото ви семейство.
— Да… Това бе най-лошото, което можеше да се случи. Смърт без тяло, което да бъде погребано.
— А докато… е бил кръвен роб… — Пое си дълбоко дъх. — Знаеш ли какво му се е случило?
Фюри потри тила си. Като видя, че се колебае, тя каза:
— Не говоря за белезите или за принудителното пиене от кръвта му. Искам да знам за… Какво друго му е било причинено?
— Виж, Бела…
— Трябва да знам.
— Защо? — Макар че вече знаеше отговора. Искаше да прави секс със Зи, дори вероятно вече бе опитала. Това бе причината за въпросите й.
— Просто трябва да знам.
— По-добре е да питаш него.
— Той няма да ми каже и ти го знаеш. — Постави ръка върху неговата. — Моля те. Помогни ми да го разбера.
Фюри продължи да мълчи. Казваше си, че държи устата си затворена, защото уважава правото на Зи да има своите тайни, и това бе вярно. Само една малка част от него не искаше да й помогне да вкара Зи в леглото си.
Бела стисна ръката му.
— Каза ми, че е бил връзван. И че не може да понася жената да е върху него… — Млъкна. — Какво му е било сторено?
Зейдист бе говорил за робството си с нея? Фюри изруга тихо.
— Бил е използван не само за хранене. Но това е всичко, което ще ти кажа.
— О, боже! — Тялото й се отпусна, раменете й хлътнаха. — Просто исках да го чуя от някого. Трябваше да знам със сигурност.
Подухна студен вятър. Фюри си пое дълбоко дъх, но все още чувстваше, че се задушава.
— По-добре да се прибереш, преди да си настинала.
Тя кимна и тръгна към къщата.
— Ти няма ли да дойдеш?
Той не гледаше след нея, но чу входната врата да се затваря. Пъхна ръце дълбоко в джобовете си и зарея поглед над заснежената морава. После затвори очи и видя миналото.
