Което не бе изненадващо. По онова време, в началото на деветнадесети век, различните социални слоеве бяха относително сплотени, а древните правила и обичаи — силни. Ако някой държеше воин като кръвен роб и това се разчуеше, щеше да намери смъртта си от ръката на закона. Точно затова той трябваше да бъде изключително дискретен в търсенето и запитванията си. Ако изискаше аристокрацията да се събере и им поставеше условие да върнат близнака му или ако разберяха за опитите му да открие Зейдист, все едно че се канеше собственоръчно да забие кама в сърцето му. Тогава онзи, който го държеше в плен, щеше да го убие и да се отърве от трупа му. Това щеше да е единственият начин да се предпази от последствията.
Към края на деветнадесети век вече почти бе изгубил надежда. По онова време и двамата им родители бяха починали от естествена смърт. Вампирското общество в Древната страна се бе разпаднало и бе сложено началото на първата емигрантска вълна, потеглила към Америка. Той бе останал без корени и обикаляше Европа, продължаваше издирването си, като се водеше от клюки и намеци… И после неочаквано откри онова, което търсеше.
Бе на английска земя в нощта, когато това се случи. Бе отишъл на събиране на своята класа в замък, разположен на скалите над Доувър. И застанал в един тъмен ъгъл на балната зала, чу двама вампири да говорят за домакинята. Обсъждаха изключително надарения й кръвен роб и това, че обичала да гледат съвкупленията й с него. И понякога дори го споделяла с други.
Онази нощ Фюри бе започнал да я ухажва. Не се тревожеше, че лицето му ще го издаде, макар двамата със Зейдист да бяха еднояйчни близнаци. Първо, дрехите му бяха на член на висшето общество и никой нямаше да предположи, че някой с неговото обществено положение би търсил роб, купен съвсем законно на пазара за роби още като малко дете. И второ, той винаги се дегизираше. Пусна си къса брада, за да промени чертите си. Очите си криеше зад тъмни очила, които оправдаваше с изключително лошото си зрение.
Тя се казваше Катрония. Богата аристократка, омъжена за търговец-мелез, който въртеше бизнеса си в света на хората. Очевидно често оставаше сама, тъй като нейният хелрен пътуваше много, обаче мълвата твърдеше, че е притежавала своя кръвен роб още преди брака си.
