Пробудена любов полностью

Дишането му стана плитко и накъсано, дробовете му пламнаха от липсата на въздух, сърцето му биеше тежко. Чувстваше се така, сякаш наднича от ръба на дълбока бездна. Нямаше да й каже, нали? Стомахът му се свиваше, но думите излязоха от устата му.

— Тя беше винаги отгоре. Господарката. Когато… идваше за мен, винаги ме възсядаше. И когато ти, хм, се сгуши на гърдите ми и… Да, при мен не се получава така.

Потри лице — не толкова за да се скрие от нея, колкото да облекчи главоболието, което неочаквано започна да го мъчи. Чу как някой издиша шумно. И осъзна, че е тя.

— Зейдист, толкова много съжалявам. Не знаех…

— Да… По дяволите… Може би ще успееш да забравиш какво казах. — Трябваше да се отдалечи от нея, преди още нещо да се е изплъзнало от устата му. — Виж, аз ще…

— Какво ти е сторила тя? — Гласът на Бела бе едва доловим.

Той я изгледа твърдо. „О, няма да ти кажа за нищо на света“, помисли си.

Бела направи крачка към него.

— Зейдист, тя… те е вземала против волята ти?

Той се извърна.

— Отивам в залата за тренировки. Ще се видим по-късно.

— Чакай…

— Ще се видим по-късно, Бела. Не мога да… го направя.

Грабна маратонките и МР3 плейъра си и излезе.

В момента имаше нужда да тича — дълго и уморително. И какво, ако така нямаше да стигне доникъде? Поне щеше да се изпоти добре и да има илюзията, че бяга от самия себе си.

Фюри хвърли изпълнен с възмущение поглед към другия край на билярдната маса, където стоеше Бъч и внимателно преценяваше удара си. Нещо не бе наред с него, но тъй като бе направил три последователни успешни удара, очевидно проблемите му не бяха свързани с играта.

— Боже, Бъч! Четвърто попадение! Можеш ли да ми кажеш защо въобще си правя труда да играя с теб?

— Защото надеждата никога не умира. — Бъч гаврътна на една глътка от скоча, останал в чашата му. — Искаш ли още една игра?

— Защо не. Не бих могъл да претърпя по-голяма загуба.

— Добре, измъчвай се, а аз ще напълня отново чашата си.

Фюри започна да вади топките от джобовете и осъзна какъв е проблемът. Всеки път, когато той се извърнеше, Бъч втренчваше поглед в него.

— Какво се върти в ума ти, ченге?

Бъч си наля два пръста малцово уиски „Лагавулин“ и отпи голяма глътка.

— Нищо.

— Лъжеш. Непрекъснато ми хвърляш погледи, откакто сме се върнали от „Зироу Сам“. Защо не изплюеш камъчето?

Лешниковите очи на Бъч срещнаха неговите.

— Ти гей ли си, приятелю?

Фюри изтърва осмата топка и сякаш някак отдалече я чу как отскочи от мраморния под.

— Какво? Защо мислиш…

— Чух, че доста си се сближил с Преподобния. — Фюри изруга, а Бъч вдигна черната топка и я остави да се търкулне върху зеленото сукно. — Виж, на мен ми е все тая дали си гей, или не. Наистина не давам и пукната пара по кого си падаш. Но ми се иска да знам.

„О, това е просто страхотно“, помисли си Фюри. Не само че изпитваше копнеж по жената, която желаеше близнакът му, а сега го подозираха, че има за гадже откачен симпат.

Жената, която беше прекъснала разговора им с Преподобния, очевидно имаше голяма уста и… Господи. Бъч вероятно бе споделил новината с Вишъс. Двамата бяха като стара женена двойка — между тях нямаше тайни. Ви, на свой ред, щеше да предаде клюката на Рейдж. А щом веднъж Рейдж узнаеше, новината със сигурност щеше бързо да се разпространи, все едно е съобщена по Ройтерс.

— Фюри?

— Не, не съм гей.

— Не е нужно да се криеш или нещо подобно.

— Не бих скрил от теб. Просто не съм.

— Да не би да си бисексуален тогава?

— Престани, Бъч. Ако някой от братята има влечение към собствения си пол, то това е твоят съквартирант. — Като видя широко ококорените от изненада очи на ченгето, смотолеви: — Хайде сега, със сигурност вече трябва да си разбрал за Ви. Та ти живееш с него.

— Очевидно, не… О, здравей, Бела.

Фюри се обърна бързо. На прага стоеше Бела, облечена в черен сатенен халат. Не можеше да откъсне очи от нея. Прекрасното й лице отново сияеше от здраве, синините ги нямаше и красотата й бе напълно възстановена. Беше… поразително привлекателна.

— Здравейте — каза тя. — Фюри, мислиш ли, че можем да поговорим? След като приключите разговора си с Бъч?

— Ченге, имаш ли нещо против да прекъснем за малко?

— Не. Няма проблем. Ще се видим по-късно, Бела.

След като Бъч излезе, Фюри закачи билярдната си щека с ненужно старание и прецизност на мястото й на стената.

— Изглеждаш добре. Как се чувстваш?

— Много по-добре.

Защото се бе нахранила от Зейдист.

— И така… Какво има? — попита той и се опита да не си я представя как пие от вената на близнака му.

Без да отговори, тя отиде до френските прозорци, а халата се влачеше по мраморния под зад нея като сянка. Косата й с дължина до кръста се полюшваше в такт с движенията на хълбоците й и галеше нежно копринената материя. Гладът го връхлетя и той започна да се моли тя да не усети миризмата му.

— О, Фюри, погледни луната. Почти пълна е. — Тя докосна леко стъклото, после ръката й се спря на рамката. — Иска ми се да можех…

— Да излезеш навън? Да ти донеса ли палто?

Тя му се усмихна през рамо.

— Нямам обувки.

— Ще ти донеса. Остани тук.