Откакто го бе спасил, сънуваше все един и същи кошмар и той винаги бе като нов, сякаш изплувал току-що от подсъзнанието му. Той тича надолу по тайните стъпала и отваря рязко вратата. Зейдист лежи завързан. Катрония стои в ъгъла и се смее. Фюри влиза в килията. Зи обръща към него черните си безжизнени очи, но лицето му е чисто, белегът не го разсича на две. И казва с твърд глас: „Остави ме тук. Искам да остана… тук“.
В този момент Фюри се събуждаше, облян в студена пот.
— Какво има, приятелю?
Гласът на Бъч го стресна, но бе добре дошъл. Фюри потърка лице, после хвърли поглед през рамо.
— Просто се наслаждавам на гледката.
— Подобно нещо се прави, ако си на плажа на тропически остров. Не тук, на този студ. Ела да хапнеш с нас, хайде. Рейдж иска палачинки и както изглежда, Мери е заредила кухнята с цял камион „Бискуик“. Фриц всеки момент ще припадне от тревога, че не може да бъде полезен.
— Да. Добре. — Като влязоха вътре, Фюри каза: — Мога ли да те попитам нещо?
— Разбира се. От какво имаш нужда?
Фюри спря до билярдната маса и вдигна осмата топка.
— При работата си в отдел „Убийства“ си виждал много нещастни хора, нали? Хора, изгубили съпрузите или съпругите и синовете или дъщерите си. — Бъч кимна и той продължи: — Узнавал ли си някога какво е ставало после? Имам предвид, с живите. Знаеш ли дали някога са успели да преодолеят случилото се, да победят спомените?
Бъч потърка веждата си с палец.
— Не, не знам.
— Да, предполагам, че никой не се интересува от тях…
— Мога само да ти кажа, че аз още не съм успял да преживея целия този кошмар.
— Искаш да кажеш, че споменът за всичките тези трупове те преследва?
Бъч поклати глава.
— Забрави да споменеш сестрите и братята.
— Какво?
— Хора, изгубили съпрузи, съпруги, синове, дъщери… и сестри и братя. Изгубих сестра си, когато бях на дванадесет. Две момчета я завлякоха зад бейзболното игрище, изнасилиха я и я пребиха от бой. Никога не успях да го преживея.
— Господи… — Фюри млъкна, осъзнал, че не са сами.
На прага стоеше Зейдист, гол до кръста. Бе облян в пот от главата до петите — сякаш бе тичал с часове в залата за тренировки.
Докато го гледаше, Фюри почувства как сърцето му се свива. Винаги се чувстваше.
Гласът на Зейдист бе твърд.
— Искам вие двамата да дойдете с мен след падането на нощта.
— Къде? — попита Бъч.
— Бела иска да отиде в дома си, а аз няма да я заведа там без подкрепление. Имам нужда от кола, в случай че иска да вземе част от нещата си, и от някой, който да огледа мястото преди нашето пристигане. Предимство е онзи подземен тунел, който започва от мазето и води навън. Винаги можем да избягаме оттам, ако стане нещо. Аз го проверих снощи, когато отидох да взема някои от вещите й.
— Съгласен съм да дойда — каза Бъч.
Погледът на Зейдист се стрелна през стаята.
— А ти, Фюри?
След миг Фюри кимна.
— Да. И аз.
През нощта, когато луната се издигна високо в небето, О. се изправи със стон. Чакаше в края на моравата, откакто слънцето бе залязло преди четири часа, с надеждата, че някой ще дойде… Само че нищо не се случваше. Както беше и през последните два дни. Е, стори му се, че видя нещо малко преди зазоряване тази сутрин — някаква сянка, която се движеше из къщата. Но каквото и да бе, зърна го само веднъж и за малко.
Искаше му се да можеше да използва всички ресурси на обществото, за да намери отново съпругата си. Ако изпратеше всеки
Погледна часовника си и изруга. Като говорим за Омега… Трябваше да се яви пред господаря си тази вечер, за да получи заповедите си. И нямаше никакъв избор, освен да отиде на срещата. Да остане начело на убийците, бе единственият му шанс да си върне съпругата и нямаше да рискува всичко заради една пропусната среща.
Извади мобилния си телефон и се обади на трима души от отрядите Бета, които да наблюдават къщата в негово отсъствие. Тъй като тя бе известна като място, където вампирите се събираха, поне имаше извинение за поставянето на задачата.
След двадесет минути убийците дотичаха през гората. Шумът от стъпките им бе заглушен от снега. Тримата бяха с едро телосложение и приети съвсем наскоро, косите им бяха тъмни, бузите — зачервени от студа. Очевидно бяха доволни, че са ги избрали, и бяха готови за битка, обаче О. им каза, че само трябва да наблюдават мястото. И да нападнат само ако вампирите решат да си тръгнат, като се постараят да ги заловят живи, независимо дали са мъже или жени. Без изключение. О. разсъждаваше по следния начин: ако той бе член на семейството на своята любима, първо щеше да изпрати разузнавачи, преди да й позволи да се дематериализира близо до къщата. А ако бе мъртва и роднините й дойдеха да изнесат вещите й, трябваше да ги залови и да разбере къде е гробът й.
