Пробудена любов полностью

След като даде на членовете на отряда Бета да разберат, че отговарят с живота си за изпълнението на поставената задача, той отиде при пикапа си, скрит сред групичка борови дървета. Като излезе на шосе 22, видя, че лесърите са спрели джипа, с който бяха дошли, на пътя, на по-малко от два километра от отбивката, водеща до къщата на Бела.

Обади се на идиотите и им каза да използват ума си и да скрият колата. След това подкара към хижата. През главата му минаваха образи на любимата жена и не виждаше ясно шосето пред себе си. Представяше си я в моментите, когато бе най-прекрасна — под душа, с мокра коса и кожа. Тя бе толкова чиста…

Но после образите се промениха. Видя я гола, легнала по гръб под грозния вампир, който я бе отвлякъл. Той я докосваше… целуваше я… влизаше в нея… А на нея й харесваше. Да, кучката се наслаждаваше на ласките. Бе отметнала глава назад и стенеше. Стигаше до оргазма като последна курва и искаше още.

О. стисна кормилото толкова силно, че кокалчетата на пръстите му щяха да изхвръкнат през кожата. Опита се да се успокои, обаче гневът му бе неудържим.

И тогава осъзна с абсолютна яснота, че ако вече не е мъртва, той ще я убие. Трябваше само да си я представи в интимна близост с белязания брат, и губеше разсъдъка си.

Което го поставяше в затруднение. Да живее без нея, би било ужасно. Самоубийството изглеждаше доста привлекателно, но щеше завинаги да го обвърже с Омега, тъй като след смъртта си лесърите се връщаха при своя създател и господар.

Но после му хрумна нещо друго. Представи си съпругата си след много години — с побеляла коса, изсветляла кожа и очи с цвета на облаците. Лесър като него. Решението бе така идеално, че кракът му се отдръпна от педала на газта и пикапът се закова насред шосе 22.

По този начин тя щеше да е негова завинаги.

Наближаваше полунощ. Бела облече чифт стари дънки и дебелия червен пуловер, който обичаше толкова много. След това отиде в банята, дръпна двете хавлии, които закриваха огледалото, и се погледна. Видя все същата жена — сини очи, високи скули, сочни устни. И облак тъмнокестенява коса.

Повдигна пуловера и погледна корема си. Кожата бе безупречна, без нито един недостатък. Името на лесъра вече не се виждаше. Прокара ръка върху мястото, където някога бяха буквите.

— Готова ли си? — попита Зейдист.

Тя отново вдигна поглед към огледалото. Той се извисяваше зад нея, облечен в черно. По цялото му тяло бяха накачени оръжия. Черните му очи бяха приковани в кожата на корема й.

— Белезите са заздравели — каза Бела. — Само за четиридесет и осем часа.

— Да. Радвам се.

— Страх ме е да се върна у дома.

— Фюри и Бъч ще дойдат с нас. Ще разполагаш с добра охрана.

— Знам… — Спусна отново пуловера. — Но какво… ще стане, ако не събера смелост да вляза в къщата?

— В такъв случай ще опитаме отново някоя друга нощ. Ще ти дадем толкова време, колкото ти е необходимо. — Подаде й анорака.

Тя го облече и каза:

— Можеш да свършиш и нещо по-полезно от това да се грижиш за мен.

— Не и в момента. Дай ми ръката си.

Пръстите й трепереха. Хрумна й, че за първи път я моли да го докосне. Надяваше се, че допирът ще доведе до прегръдка.

Но не. Той постави в дланта й малък пистолет, без дори да я докосне.

Тя трепна. Изпитваше отвращение към оръжията.

— Не, аз…

— Вземи…

— Чакай малко, аз не…

— … това. — Притисна дръжката към дланта й. — Ето тук е предпазителят. Свален. Вдигнат. Разбра ли? Свален… Вдигнат. С това можеш да убиваш само от много късо разстояние. Зареден е с два куршума, които ще забавят нападналия те лесър достатъчно, за да можеш да избягаш. Трябва да го насочиш и да дръпнеш спусъка два пъти. Цели се в тялото, тъй като така ще намалиш опасността от пропуск.

— Не го искам.

— И на мен не ми харесва да си въоръжена. Но така е по-добре, отколкото да се озовеш неподготвена в ръцете на врага.

Тя поклати глава и затвори очи. Животът понякога бе много грозен.

— Бела? Погледни ме. — Тя се подчини и той каза: — Постави го във външния десен джоб на палтото си. Трябва да е в дясната ти ръка, ако се наложи да го използваш. — Тя отвори уста, но той не й даде възможност да проговори. — Ще останеш с Фюри и Бъч. А докато си с тях, не е много вероятно да ти се наложи да го използваш.

— Ти къде ще бъдеш?

— Наоколо. — Той се обърна и тя забеляза ножа, втъкнат в колана му отзад на кръста. Освен това на гърдите му бяха препасани два кинжала, а на хълбоците носеше два пистолета. Питаше се колко ли други оръжия има, които тя не вижда.

Зейдист спря на прага с наведена ниско глава.

— Ще се погрижа да не ти се наложи да използваш оръжието си, Бела. Обещавам ти. Но не мога да ти позволя да отидеш там невъоръжена.

Тя си пое дълбоко дъх и пусна малкото парче метал в джоба на палтото си.

Фюри чакаше отвън, в коридора, облегнат на парапета на балкона. Той също носеше бойно облекло, пистолети и кинжали бяха окачени по цялото му тяло. От него се излъчваше смъртоносно спокойствие. Тя му се усмихна. Той й кимна и придърпа черното си кожено палто.

Мобилният телефон на Зейдист звънна и той го отвори.