Не можа да възстанови равновесието си, нито да спре движението си напред. Двамата със Зейдист се плъзнаха надолу по скалата и прехвърлиха ръба, но ботушът на Фюри се заклещи в един процеп. Тялото му рязко спря търкалянето си надолу. Протегна ръка да задържи Зейдист. Знаеше, че ако той падне във водата в сегашното си състояние, ще се удави.
Но кожата на близнака му бе хлъзгава заради кръвта, изплъзна му се и…
Успя да го хване за китката в последната секунда. Стисна го здраво, безмилостно. Тялото му отново се разтърси. Когато спря пропадането на огромния си близнак, болката бе толкова силна, че го прониза чак до костите. Зрението му изчезна. Върна се. Отново изчезна. Усещаше тялото на Зейдист, което висеше във въздуха и опасно се люлееше, заплашвайки безмилостно и двамата.
Стражите надникнаха от ръба на скалата, после заслониха очи и хвърлиха погледи към слънцето, засмяха се, прибраха оръжията си и ги оставиха да умрат.
Огнената топка се подаваше иззад хоризонта, а силите на Фюри бързо се топяха. Знаеше, че няма да може да удържи Зейдист още дълго. Светлината бе ужасна, изгаряше кожата му и увеличаваше агонията му. Независимо колко силно дърпаше крака си, глезенът му оставаше заклещен.
Протегна ръка към пистолета. Стигна го и го издърпа от колана. Пое си дълбоко дъх и се прицели в крака си.
Простреля се малко под каляното. Два пъти. Болката бе непоносима и избухна като огнена топка в тялото му. Изтърва оръжието. Стиснал зъби, подпря здравия си крак на скалата и натисна с всички сили. Извика неудържимо, когато кракът му се разкъса и се освободи.
И после полетяха в бездната.
Океанската вода бе студена, но шокът го върна в съзнание и запечата раната му, спря кървенето. Виеше му се свят, повдигаше му се, бе отчаян. Но с огромно усилие на волята държеше главата си над водата. Единствената константа в този нов свят бе смъртоносната хватка, в която бе стиснал Зейдист. Дръпна го към себе си, прегърна го и задържа главата му над водата. И заплува към брега.
За щастие имаше пещера недалеч от мястото, където изплуваха от вълните, и той запълзя с последни сили към тъмния отвор. След излизането си от водата не виждаше почти нищо. Заслепен от светлината. Навлезе възможно най-навътре в пещерата. Естествена извивка в скалите им осигури мрака, от който имаха нужда.
Скрити зад огромните камъни, намериха убежище от слънцето. Той прегърна Зейдист, за да запази топлината на телата им, и изгубен, втренчи поглед в мрака.
Фюри разтърка очи. Представи си отново Зейдист, прикован върху онази маса…
