Произход полностью

— Къде е той?

— Настоящото му местонахождение не е известно, но последните му нареждания бяха кристално ясни. Принцът държи на вашата безопасност.

— Щом е така, отвеждането на госпожица Видал в двореца ще е фатална грешка — внезапно се откъсна от размислите си Лангдън.

Фонсека го изгледа.

— Какво искате да кажете?!

— Не знам от кого получавате заповедите си, господине, но ако принцът наистина държи на безопасността на своята годеница, предлагам да ме изслушате много внимателно. — Професорът замълча за миг и заговори още по-настойчиво. — Убиха Едмънд Кърш, за да не му позволят да оповести своето откритие. И онзи, който го е извършил, няма да се спре пред нищо, за да довърши работата си.

— Вече всичко е свършено — намръщи се агентът. — Кърш е мъртъв.

— Но не и откритието му — заяви Робърт. — Презентацията на Едмънд все още може да бъде разпространена.

— Затова сте отишли в жилището му — предположи Диас. — Понеже сте смятали, че ще успеете да я задействате.

— Точно така — потвърди Лангдън. — И това ни превърна в мишени. Не знам кой е подготвил изявлението, в което се твърди, че Амбра е отвлечена, обаче явно е някой, който отчаяно се опитва да ни попречи. И ако вие сте от тези хора, които искат завинаги да погребат откритието на Едмънд, просто още сега ни изхвърлете с госпожица Видал от хеликоптера, докато още можете.

Амбра го зяпна, като се чудеше дали не си е изгубил ума.

— Обаче, ако сте се заклели като агент на Гуардия Реал да защитавате кралското семейство, включително бъдещата кралица на Испания, трябва да разберете, че в момента за нея няма по-опасно място от този дворец, заради чието публично изявление за малко не я убиха. — Професорът бръкна в джоба си и извади ленена картичка с изящна релефна орнаментация. — Предлагам да я отведете на адреса в долния край на тази картичка.

Фонсека взе картичката, впери поглед в нея и се намръщи.

— Това е абсурдно.

— Оградено е отвсякъде — продължи Робърт. — Вашият пилот може да кацне и след като ние четиримата слезем, да излети преди някой да ни усети. Познавам предстоятеля. Може да се скрием там, докато всичко се уреди.

— Ще съм по-спокоен във военен хангар на летището.

— Наистина ли можете да се доверите на военните? Те сигурно получават заповеди от същите хора, които едва не причиниха смъртта на госпожица Видал!

Лицето на Фонсека дори не трепна.

Мислите на Амбра бясно препускаха и тя се чудеше какво е написано на картичката. „Къде иска да отидем Лангдън?“ Внезапната му настойчивост, изглежда, означаваше, че залогът не е само нейната безопасност. В гласа му отново се долавяше оптимизъм и той явно още не се отказваше от надеждата, че някак си ще успеят да разпространят презентацията на Едмънд.

Професорът взе картичката от Фонсека и я подаде на Амбра.

— Открих я в библиотеката на Кърш.

Тя я погледна и веднага разбра какво представлява.

Известни като „заемни фишове“, тези изящно орнаментирани картички се даваха от музейните уредници на дарители в замяна на временно предоставени произведения на изкуството. Обикновено се отпечатваха две еднакви картички — едната се поставяше в музея в знак на благодарност към дарителя, а другата се даваше на самия дарител като гаранция за предоставения експонат.

„Едмънд е предоставил временно своя екземпляр от поетичните съчинения на Блейк?!“

Според картичката книгата беше експонирана само на няколко километра от барселонското жилище на Кърш.

— Не разбирам — намръщи се Амбра. — Защо един откровен атеист временно ще предостави книга на църква?

— Не на каква да е църква — възрази Лангдън. — Това е най-загадъчният шедьовър на Гауди… — Той посочи през илюминатора към далечината зад тях. — И скоро ще е най-високият храм в Европа.

Амбра завъртя глава и се вторачи на север, където — заобиколена от кранове, скелета и строителни прожектори — ярко сияеше недовършената „Саграда Фамилия“, множество „надупчени“ кули, напомнящи на гигантски сюнгери, изплували от океанското дъно към светлината.

Строежът на предизвикалата разпалени спорове Басилика де ла Саграда Фамилия на Гауди продължаваше вече повече от век и разчиташе единствено на частни дарения от вярващите. Нападана от традиционалистите заради странната ѝ органична форма и „биомиметичния“ ѝ план, църквата беше превъзнасяна от привържениците на модернизма заради нейната „флуидна“ конструкция и „хиперболоидни“ конструкции, отразяващи природния свят.

— Признавам, че е необикновена, обаче си е католическа — отново се обърна към него тя. — А и познаваш Едмънд.

„Наистина — помисли си Робърт. — Поне достатъчно, за да ми е ясно, че според него «Саграда Фамилия» има тайно предназначение и символика, които не се ограничават само до християнството“.