След началото на строежа на този странен храм през 1882 година се бяха развихрили конспиративни теории за портите с тайнствени шифри, спираловидните колони, вдъхновени от космоса, фасадите с безброй символи, изваянията на магически квадрати и призрачно „скелетна“ конструкция, която напомняше извити кости и съединителна тъкан.
Разбира се, тези теории му бяха известни, макар че не им придаваше особено значение. Преди няколко години обаче Едмънд го изненада, като му призна, че е сред все по-многобройните почитатели на Гауди, които тайно вярват, че „Саграда Фамилия“ не е замислена като християнски храм, а може би като мистично светилище на науката и природата.
Тази идея му се стори изключително неправдоподобна и Лангдън напомни на някогашния си студент, че Гауди е бил набожен католик, ценен толкова високо от Ватикана, че го наричали Божия архитект и дори обмисляли да го канонизират. Необикновеният вид на „Саграда Фамилия“, увери Кърш той, бил просто пример за уникалния модернистичен подход на твореца към християнската символика.
Едмънд му отговори с лукава усмивка, сякаш знаеше някакъв тайнствен елемент от загадката, който не искаше да сподели с него.
„Поредната му тайна — помисли си Робърт. — Като неговата борба с рака“.
— Даже Едмънд наистина да е предоставил книгата си на „Саграда Фамилия“ и да я открием, никога няма да успеем да разпознаем въпросния стих, ако я четем страница по страница — прибави Амбра. — А много се съмнявам, че той би подчертал мястото в такова безценно издание.
— Виж
Амбра обърна картичката и прочете текста.
На лицето ѝ се изписа смайване и тя го препрочете.
Когато отново вдигна очи към Лангдън, в тях блестеше надежда.
— Както вече казах, според мен трябва да идем там. — Той се усмихна още по-широко.
Радостта на Амбра се стопи също толкова бързо, колкото беше бликнала.
— Има още нещо. Даже да открием паролата му…
— Знам, изгубихме телефона на Едмънд и съответно не можем да се свържем с Уинстън.
— Точно така.
— Струва ми се, че мога да реша проблема.
Тя го погледна скептично.
— Как?
— Просто трябва да намерим
Амбра го зяпна, сякаш е полудял.
— Нали ми каза, че Едмънд е създал Уинстън в секретен компютърен център?
— Да, само че този център може да е
— Не, в Барселона е.
— Даже да си прав, Робърт, ти търсиш игла в копа сено. Барселона е
— Мога да намеря Уинстън — прекъсна я професорът. — Сигурен съм. — Усмихна се и посочи ширналите се под тях градски светлини. — Ще ти прозвучи шантаво, обаче гледката на Барселона от въздуха току-що ми помогна да проумея нещо…
Лангдън провлече глас, загледан през илюминатора.
— Нещо против да ми обясниш? — нетърпеливо го подкани Амбра.
— Трябваше да се сетя по-рано — отвърна той. — В Уинстън имаше нещо, някаква интересна загадка, която ме глождеше през цялата вечер. И ми се струва, че най-после я разгадах.
Робърт предпазливо хвърли поглед към агентите от Гуардия Реал, наведе се към нея и сниши глас.
— Довери ми се. Смятам, че ще открия Уинстън. Проблемът е, че без паролата на Едмънд това не ни върши работа. В момента двамата с теб трябва да се съсредоточим върху търсенето на стиха. „Саграда Фамилия“ е единственият ни шанс.
Амбра го изгледа продължително, после кимна озадачено и извика към предната седалка:
— Агент Фонсека! Моля, наредете на пилота веднага да обърне и да ни закара в „Саграда Фамилия“!
Фонсека се извъртя и гневно впери очи в нея.
— Вече ви казах, госпожице Видал. Имам заповед…
— Агент Фонсека — прекъсна го бъдещата кралица на Испания, като се наведе напред и срещна погледа му. — Веднага ни закарайте в „Саграда Фамилия“, иначе първата ми работа, когато се приберем, ще е да наредя да ви уволнят.
62.