Произход полностью

— Вижте, в нея има убедителна логика — отвърна доктор Бенет. — От десетки години водещи астрономи предупреждават, че единствената надежда на човечеството за оцеляване в дългосрочен план е да напусне тази планета. Земята вече наполовина е извървяла жизнения си цикъл и накрая слънцето ще се превърне в червен гигант и ще ни погълне. Естествено, ако преодолеем по-непосредствените заплахи от сблъсък с огромен астероид или тежко облъчване с гама-лъчи. По тези причини ние вече проектираме бази на Марс, за да продължим оттам към далечния космос в търсене на нов дом. Излишно е да подчертавам, че това е грандиозно начинание и ако открием по-прост начин, за да осигурим оцеляването си, незабавно ще го приложим.

Ученият замълча за миг.

— И може би наистина има по-прост начин. Ами ако някак си успеем да опаковаме човешкия геном в миниатюрни капсули и пратим милиони такива в космоса с надеждата, че някой от тях ще покълне и от него ще порасне човешко дърво на някоя далечна планета? Такава технология още не съществува, обаче я разглеждаме като осъществима възможност за оцеляването на човечеството. А щом ние обмисляме да „разсадим“ живота, някоя по-високоразвита форма на живот също може да се е сетила за това.

Лангдън вече се досещаше накъде клони доктор Бенет.

— Като имам предвид всичко това, аз смятам, че Едмънд Кърш е открил някакви извънземни следи — били те физически, химически, дигитални, нямам представа, — доказващи, че животът на Земята е покълнал от космоса. Трябва да отбележа, че преди няколко години с Едмънд водихме сериозен спор по този въпрос. Теорията за космическите микроби не му допадаше, понеже като мнозина други вярваше, че генетичният материал не би могъл да понесе смъртоносната радиация и температура по време на дългото пътуване до Земята. Аз лично мисля, че е напълно осъществимо да запечатаме тези „семена на живота“ в противорадиационни капсули и да ги изстреляме в космоса с намерението да го заселим. Ще се получи нещо като технологична панспермия.

— Добре, но щом някой е открил доказателство, че човекът е произлязъл от космически семенни шушулки, значи не сме сами във вселената — колебливо предположи водещата и направи пауза. — И освен това, което е още по-невероятно…

— Да? — за пръв път се усмихна Бенет.

— Това също значи, че онзи, който е пратил тези шушулки, е… човек… като нас!

— Да, и аз бях стигнал до такова заключение. — Ученият замълча за миг. — Но после Едмънд ме поправи. Посочи грешката в логиката ми.

Тези думи смутиха журналистката.

— Значи Едмънд е бил на мнение, че онзи, който е пратил тези „семена“, не е човек, така ли? Защо, след като семената са били, така да се каже, „рецепти“ за възпроизводство на хора?

— Хората са недоразвити, ако цитирам точния израз на Едмънд — каза астробиологът.

— Моля?

— Според Едмънд, ако теорията за шушулките е вярна, пратената на Земята рецепта сигурно в момента не е доизпълнена. С други думи, хората не са „крайният продукт“, а само преходен вид, който еволюира в нещо друго… нещо извънземно.

Водещата се озадачи.

— Никоя високоразвита форма на живот, заяви Едмънд, нямало да прати рецепта за хора, нито пък за шимпанзета например. — Бенет се позасмя. — Той даже ме обвини, че съм бил таен християнин, и се пошегува, че само вярващ можело да е убеден, че човекът е център на вселената. Или че извънземните ще пратят в космоса ДНК на напълно завършени „Адам и Ева“.

— Добре, доктор Бенет. — Водещата очевидно изпитваше неловкост от посоката, в която се развиваше това интервю. — Разговорът с вас определено беше много поучителен. Благодаря ви, че ни отделихте от времето си.

Записът свърши и Амбра веднага се обърна към Лангдън.

— Робърт, ако Едмънд е открил доказателство, че хората са недоеволюирал извънземен вид, това повдига още по-голям въпрос: точно в какво ще еволюираме?

— Да — съгласи се професорът. — И според мен Едмънд постави този въпрос по малко по-друг начин: „Къде отиваме?“

Това заключение я сепна.

— Вторият въпрос от презентацията на Едмънд.

— Точно така. Откъде идваме? Къде отиваме? Ученият от НАСА, когото току-що гледахме, явно смята, че Едмънд е вдигнал поглед към небето и е открил отговорите и на двата въпроса.

— А как смяташ ти, Робърт? Това ли е открил Едмънд?

Докато преценяваше възможностите, Лангдън скептично свъси вежди. Макар и вълнуваща, теорията на астробиолога му се струваше прекалено обща и изсмукана от пръстите за проницателната рационалност на стария му приятел. „Едмънд обичаше всичко да е просто, ясно и техническо. Той се занимаваше с компютърни науки. — Нещо повече, професорът не можеше да си представи по какъв начин Кърш би могъл да докаже такава теория. — Като е открил древна семенна шушулка? Или като е засякъл извънземно съобщение?“ И двете неща моментално щяха да се превърнат в сензация, но откритието на неговия някогашен студент беше отнело време.

„Едмънд каза, че е работил върху това месеци наред“.