Произход полностью

Лангдън винаги беше обожавал предизвикателството на модерното изкуство — главно търсенето на причината да обявяват конкретни творби за шедьоври, например разтечените бои на Джаксън Полък, консервите със супа „Камбъл“ на Уорхол, простите цветни правоъгълници на Марк Ротко. И все пак много повече предпочиташе да говори за религиозната символика на Йеронимус Бош или художествения стил на Франсиско де Гоя.

— Повече си падам по класиката — отвърна той. — Повече се справям с Леонардо, отколкото с Де Кунинг.

— Но Леонардо и Де Кунинг адски си приличат!

Професорът търпеливо се усмихна.

— Явно има какво да уча за Де Кунинг.

— Е, дошли сте където трябва! — Фернандо посочи огромната сграда. — В музея ще видите едни от най-прекрасните колекции модерно изкуство в целия свят! Надявам се да ви харесат.

— И аз — отвърна Лангдън. — Само да знаех защо съм тук!

— И не сте единствен! — весело се засмя мъжът и поклати глава. — Домакинът държи в пълна тайна причината за днешното събитие. Даже музейните служители нямат представа какво ще се случи. Загадката е половината от удоволствието — носят се какви ли не слухове! Вътре има няколкостотин гости, цял куп известни лица, и никой не е наясно каква ще е програмата!

Беше ред на Лангдън да се засмее. Малцина можеха да проявят дързостта да пратят в последния момент покани с текст, чието съдържание се свеждаше до следното: „Събота вечер. Елате. Доверете ми се“. И още по-малко хора бяха способни да убедят стотици важни личности да зарежат всичко и да отлетят за Северна Испания, за да присъстват на събитието.

Излезе изпод паяка, продължи по алеята и вдигна поглед към развяващия се гигантски червен банер.

„Едмънд определено не страда от липса на самоувереност“ — развеселено си помисли Лангдън.

Преди двайсетина години младият Еди Кърш беше един от първите му студенти в Харвард — рошав компютърен маниак, чийто интерес към кодовете го бе отвел на Лангдъновия бакалавърски семинар „Кодове, шифри и езикът на символите“. Изключителният интелект на Кърш му направи дълбоко впечатление и въпреки че след време младежът замени прашния свят на семиотиката с обещаващия блясък на компютрите, учителят и ученикът продължиха да поддържат връзка през двете десетилетия след завършването на Еди.

„А сега студентът е надминал професора си — каза си Лангдън. — С няколко светлинни години“.

Днес целият свят познаваше Едмънд Кърш — милиардер, информатик, футурист, изобретател и предприемач. Четирийсетгодишният индивидуалист беше разработил изумително множество модерни технологии, представляващи революционни скокове в най-разнообразни области: роботика, когнитивистика, изкуствен интелект, нанотехнологии. А точните му предвиждания за бъдещи научни открития го обгръщаха в мистичен ореол.

Лангдън подозираше, че свръхестественият талант на Едмънд да предвижда бъдещето се дължи на смайващо широките му познания за света. Професорът си го спомняше като ненаситен библиофил — Еди четеше каквото му попадне. Страстта му към книгите и способността му да осмисля тяхното съдържание бяха неописуеми.

През последните няколко години Кърш живееше главно в Испания, като твърдеше, че се е влюбил в старомодния чар, авангардната архитектура, ексцентричните джин барове и идеалния климат на тази страна.

Веднъж годишно Кърш ходеше в Кеймбридж да изнася лекции в Медийната лаборатория на Масачузетския технически институт и двамата се срещаха в някое от нашумелите напоследък бостънски заведения, за които Лангдън не беше и чувал. Никога не разговаряха за технологии — Кърш държеше да дискутират единствено изобразително изкуство.

— Ти си моята връзка с културата, Робърт — често се шегуваше Еди. — Личният ми образователен курс за ергени!

Заигравката със семейното положение на Лангдън звучеше още по-смешно от устата на друг ерген, който отхвърляше моногамията като „оскърбление за еволюцията“ и през годините беше фотографиран с множество супермодели.

Като се имаше предвид репутацията му на новатор в компютърните науки, човек спокойно можеше да си представи Кърш като някакъв задръстен техничар. Той обаче си беше изградил имидж на модерна поп икона, движеше се във ВИП кръгове, обличаше се по последна мода, слушаше елитистки ъндърграунд и колекционираше най-разнообразни безценни произведения на импресионизма и модерното изкуство. Често пращаше имейли на Лангдън, за да се съветва за нови творби, които възнамеряваше да включи в колекцията си.

„И после прави тъкмо обратното на съвета ми“ — помисли си Лангдън.

Преди година Кърш го изненада с разговор не за изкуството, а за Бог — странна тема за отявлен атеист като него. Докато хапваха ребърца крудо в бостънския „Тайгър Мама“, той заразпитва Лангдън за основните вярвания на религиите по света и особено за различните версии на Сътворението.

Професорът подробно му разказа общата за юдаизма, християнството и исляма история в Битие, за хиндуисткия Брама и вавилонския Мардук.