Назначаването на младата жена беше един от малобройните приноси на престолонаследника към персонала на двореца — рядък случай, в който Хулиан се налагаше на баща си. Мартин се смяташе за една от най-добрите в бранша, но началникът на Гуардия Реал намираше нейната параноичност и енергичната ѝ нервност за невероятно досадни.
— Конспиративни теории — каза тя и размаха таблета си. — Тотално заливат мрежата.
Гарса я зяпна смаяно. „Защо мислиш, че ми дреме?“ Тази вечер имаше да мисли за по-важни неща.
— Би ли ми казала какво правиш в кралската резиденция?!
— От контролния център току-що локализираха вашия джипиес. — Момичето посочи телефона на колана му.
Командирът затвори очи и си пое дъх, за да потисне раздразнението си. Освен назначаването на новата пиарка в двореца неотдавна бяха създали нов отдел „Електронна сигурност“, който подпомагаше Гуардия Реал с джипиес услуги, дигитално наблюдение, профилиране и извличане на информация от данни. Подопечните на Гарса от ден на ден ставаха все повече и все по-млади.
„Контролният ни център прилича на компютърна зала в университетско градче“.
Новата технология за локализиране на агентите на Гуардия Реал очевидно следеше и него. Обзе го паника при мисълта, че шайката хлапетии в мазето знаят къде се намира във всеки момент.
— Дойдох лично да ви покажа нещо, защото съм сигурна, че бихте искали да го видите. — Мартин му подаде таблета.
Гарса го дръпна от ръцете ѝ и се вторачи в екрана, на който имаше снимка и биография на сребробрадия испанец, идентифициран като убиеца от Билбао — адмирала от кралския военноморски флот Луис Авила.
— Говорят доста вредни неща и правят голям въпрос от факта, че Авила е бивш служител на кралското семейство — прибави пиарката.
— Авила е служил във
— Да, но кралят формално е главнокомандващ на въоръжените сили…
— Стига! — прекъсна я той и ѝ тикна таблета обратно. — Намекът, че кралят е съучастник в терористичен акт, е нелепа измислица на любители на конспирации и няма абсолютно никакво отношение към ситуацията, в която се намираме. Гледай позитивно и си върши работата. В края на краищата този побъркан можеше да убие бъдещата кралица, но е предпочел да очисти един американски атеист. Което не е чак толкова зле.
Младата жена дори не мигна.
— Има още нещо, което се отнася до кралското семейство. Не исках да ви свари неподготвен.
Докато говореше, Мартин плъзна пръсти по дисплея и отвори друг уебсайт.
— Тази снимка е онлайн от няколко дни, но никой не ѝ е обърнал внимание. Понеже сега светкавично се разпространява всичко, свързано с Едмънд Кърш обаче, снимката почва да се появява по новините. — И отново му подаде таблета.
Гарса прочете заглавието: „Това ли е последната снимка на футуриста Едмънд Кърш?“
На размазаната фотография се виждаше Кърш с тъмен костюм, изправен на висока скала.
— Направена е преди три дни при посещението на Кърш в Монсератския манастир — поясни Мартин. — Някакъв местен работник го познал и го заснел. След днешното убийство работникът пак е постнал снимката.
— И каква е връзката с нас? — рязко я попита командирът.
— Плъзнете екрана надолу до другата снимка.
Гарса го направи. Следващият фотос го накара да протегне ръка и да се облегне на стената.
— Това… не може да е вярно.
Оказа се, че горната снимка е просто отрязана част от тази, на която Едмънд Кърш стоеше до висок мъж с традиционно лилаво католическо расо. Духовникът беше епископ Валдеспино.
— Вярно е — потвърди Мартин. — Валдеспино се е срещнал с Кърш преди няколко дни.
— Но… — Гарса млъкна, за миг изгубил дар слово. — Но защо епископът не ми спомена нищо? Особено след всичко, което се случи тази вечер?
Пиарката многозначително кимна.
— Тъкмо затова реших първо да разговарям с вас.
„Валдеспино се е срещал с Кърш! — Началникът на Гуардия Реал направо не можеше да го проумее. — И не ми каза?!“ Тази информация беше обезпокояваща и принцът незабавно трябваше да бъде уведомен.
— За съжаление, съвсем не е само това — продължи младата жена и отново посегна към дисплея на таблета.
— Командир Гарса? — изведнъж се разнесе гласът на Валдеспино от дневната. — Кога ще пристигне госпожица Видал?
Моника Мартин сепнато вдигна глава и се ококори.
— Това епископът ли е? — прошепна тя. — Валдеспино е в резиденцията?!
— Да. Съветва принца.
— Командир Гарса! — повторно извика Валдеспино. — Чувате ли ме?
— Повярвайте ми, има още информация, с която трябва да се запознаете
Гарса впери очи в пиарката и взе решение.
— В библиотеката на долния етаж. Ще се срещнем там след една минута.
Мартин кимна и се отдалечи.
Останал сам, той дълбоко си пое дъх и си наложи да се овладее. Надяваше се, че растящият му гняв и смут няма да му проличат. После със спокоен вид се върна в дневната.
